МОЯТ ТО - Кочинчина

Посещения: 478

МАРСЕЛ БЕРНАНУАЗ¹

I. Физическа география

    Главен град: mytho [Mỹ Tho] (72 км, от Saigon [Sài Gòn]). Провинция на mytho [Mỹ Tho] е разположен между 10 ° 03 и 10 ° 35 ширина на север и 103 ° 30 и 104o38 дължина на изток. Той е разделен на 6 административни делегации (Anhoa [An Hoà], Caibe [Cái Bè], Cailay [Cai Lậy], Bentranh [Bến Tranh], Chogao [Chợ Gạo] и главният град), 15 кантона и 145 села.

    Ограничена е на север и североизток от провинция Танан [Tân An]. Северните граници са в равнините на Джоунс, от Sadecki [Sa Đéc] до с Фими [Phu Mỹ] (кантон Хангхон [Hưng Nhơn]). Любопитно са изпъстрени с бучки дървета и могили от оризови полета, които естествено изчезват по време на наводненията. От село Фими [Phú Mỹ] границата в равнините на Джоунс вече не е обект на наводнения, а се спуска надолу в посока изток-юг-изток и се характеризира не само с наклонени оризови насаждения, но и от различни потоци, повече или по-малко разширени. На изток, от провинциите Гоконг [Gò Công], Куа Тию [Cửa Tiểu], Куа Дай [Cửa Đại] и Източно море. На юг, от разклона на Меконг [Mê Kông], наречена предната река, която се разделя mytho [Mỹ Tho] от провинциите на Бентре [Bến Tre] (клон на Балай [Ба Лай]), и на Винлонг [Vĩnh Long]. На югозапад от с Моят Ан Донг [Mỹ An Đông], която е граница на провинция Sadecki [Sa Đéc]. На запад, от провинция Sadecki [Sa Đéc]. Границите от тази страна са почти изцяло в равнините на Джоунс, с изключение на долната част, към реката. Провинция на mytho [Mỹ Tho] има повърхностна площ от 223.660 хектара.

    В най-дългата си точка, от североизток на югозапад, тя е дълга 115 км, а най-широката - 39 км, от север на юг. Намира се в огромната делта в устието на Меконг Река [Mê Kông], която включва голяма част от Долен Кочин-Китай. Ръката на реката, която води, се нарича долното течение, което отново се разделя, на територията на mytho [Mỹ Tho], в два главни клона, наречени Cua (порта), тоест: устието на реката, този, куа Дай [Cửa Đại] (голяма уста), другата куа Балай [Ба Лай] (уста на Балай [Ба Лай]). Реката е осеяна с острови, най-големият от които - островът Пхутук [Phú Túc], се простира от запад на югоизток до Източно море, където нейните брегове са близо 20 км. Останалите острови по различен начин се наричат ​​еон (пясъчни брегове) или culao (остров), според тяхното битие от скорошна или древна формация. Частта на провинция mytho [Mỹ Tho] намира северно от Меконг Река [Mê Kông] има огромна депресия, образувана от огромния басейн на равнините на Джоунс. Този обширен блат, който заема почти една пета от територията на Долен Кочин-Китай, се простира на добра трета от провинция на mytho [Mỹ Tho]. Той включва на север кантоните на Фонгфу [Фонг Фу], Фонгхоа [Фонг Хоа], Лои Туан [Lợi Thuận], Лоитрин [Lợi Trinh], и Хунг Нон [Hưng NHơn]. Местното име на анамит за равнините на Джоунс е Донг Тап Муой [Донг Тап Муой] (равнина на Thap Muoi [Tháp Mười]) от името на древната камбоджанска кула на територията на Садец, в центъра на равнините на Джоунс. Те също го наричат Дат Бунг [Đất Bưng] (дума за дума: земя, блато). Предполага се, че това е било древното легло на Меконг Река [Mê Kông]. Южната и югозападната част на провинция mytho [Mỹ Tho], както и островите на Меконг Река [Mê Kông] не страда от наводненията, но е плодородна равнина и „звук”[Giòng] земи. Почвата над по-голямата част от mytho [Mỹ Tho] е глинест (милостив). В североизточната и югоизточната част на провинцията почвата е песъчлива, наречена „звук”[Giòng] и особено плодородна. Повърхностната зона на mytho [Mỹ Tho] обхваща 223.660 хектара. Разстоянието от главния град до Бентре [Bến Tre] е на 14 км от mytho [Mỹ Tho] до Танан [Tân An] 25км. Mytho to Гоконг [Gò Công] 34 км и mytho [Mỹ Tho] до Винлонг [Vĩnh Long] 68км.

    Има три важни канала на mytho [Mỹ Tho]: 1. Най-старият, започнал под Мин Манг [Minh Mạng], е търговският воден път или Данг Джан Канал [Đằng Giang], пренесен към голямата река от Ба Бео и Кайбе Потоци [Cái Bè]. Той свързва комуникациите от дока в Меконг [Mê Kông] с източната Вайко, през равнините на Джоунс; 2. Водният път, свързващ главните градове на mytho [Mỹ Tho] и Танан [Tân An]. Дълъг е 28 км и широк 80 метра и се използва постоянно от местни лодки и баржи; 3. The Чогао Канал [Chợ Gạo], или канал Duperre, обединява потока с потока Kahon и по този начин се присъединява към Меконг Река [Mê Kông] с по-голямата Vaico (обикалящ Годонг [Gò Đông]). Този канал е изкопан през 1877 г., дълъг е 10.500 30 км и широк XNUMX метра. Това е най-посещаваният канал, използван от родните лодки, както и от параходите „Messageries”. Накрая напоителните канали, изсечени в равнините на Джоунс, което ще направи тази равнина ценен актив. Освен тези водни пътища, mytho [Mỹ Tho] има метализиран път, който го свързва Сайгон [Sài Gòn], минавайки през важните центрове на Танан [Tân An] и Чо Лон [Chợ Lớn]. Само 16 км от 71-километровия метализиран път от mytho [Mỹ Tho] до Сайгон [Sài Gòn] са на територията на mytho [Mỹ Tho]. Започва от главната жп гара в mytho [Mỹ Tho] и минава покрай четирите вторични станции: at Трънглуонг [Trung Lương], Луонгфу [Lương Phú], Танхиеп [Tân Hiệp] и Танхуонг [Тан Хонг]. mytho [Mỹ Tho] има и 4 колониални маршрута, които свързват съседните, провинциите и мрежа от енорийски маршрути, свързващи селата и кантоните. Четирите колониални маршрута са: 1. mytho [Mỹ Tho] до Танан [Тан Ан]; 2. mytho [Mỹ Tho] до Гоконг [Gò Công]; 3. mytho [Mỹ Tho] до Бентре [Bến Tre]; 4. mytho [Mỹ Tho] до Винлонг [Vĩnh Long].

II. Административна география

    Провинция на mytho [Mỹ Tho] е разделен на шест административни района: mytho [Mỹ Tho], Анхоа [Ан Хоа], Бентран [Бон Тран], Кайбе [Кай Бе], Кайлай [Cai Lậy] и Чогао [Chợ Gạo], 15 кантона и 145 села. Основните пазарни места на провинцията са: mytho [Mỹ Tho] (главен град) село Dieuhoa, Анхоа [Ан Хоа], Кайбе [Кай Бе], Чогао [Chợ Gạo], Кайлай [Cai Lậy], Бочи, Фими [Phu Mỹ], Танхиеп [Tân Hiệp], Чогиуа, Тантах [Tân Thạch], Рачгам [Rạch Gầm], Бадуа, Каития [Cái Thìa], Анхуу [An Hữu], Каунган [Cầu Ngan], Кайла.

НАСЕЛЕНИЕ

    156 европейци, 325.070 анамити, 11.050 китайци, 56 индийци.

III. Икономическа география

12 / 2019

ЗАБЕЛЕЖКА:
1: Марсел Жорж Бернауаз (1884-1952) - Художник, е роден във Валансиен - най-северният регион на Франция. Обобщение на живота и кариерата:
+ 1905-1920: Работи в Индокитай и отговаря за мисията при губернатора на Индокитай;
+ 1910: Учител във Далекоизточното училище на Франция;
+ 1913: Изучаване на местни изкуства и публикуване на редица научни статии;
+ 1920: Завръща се във Франция и организира художествени изложби в Нанси (1928), Париж (1929) - пейзажни картини за Лотарингия, Пиренеи, Париж, Миди, Вилфранш сюр Мер, Сен Тропе, Италия, както и някои сувенири от Далечния изток;
+ 1922: Издаване на книги за декоративно изкуство в Тонкин, Индокитай;
+ 1925: Спечелва голяма награда на колониалното изложение в Марсилия и си сътрудничи с архитекта на Pavillon de l'Indochine, за да създаде набор от интериорни предмети;
+ 1952: Умира на 68 години и оставя голям брой картини и фотографии;
+ 2017: Неговата работилница за рисуване е успешно стартирана от неговите потомци.

СПРАВКИ:
◊ Книга “ЛА КОЧИНЧИН”- Марсел Бернаноаз - Хонг Дук [Há »„ ng Ä á »© c] Издатели, Ханой, 2018.
◊  wikipedia.org
Inside Смели и курсивни виетнамски думи са приложени в кавички - зададени от Ban Tu Thu.

Вижте още:
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 1
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 2
◊  SAIGON - La Cochinchine
◊  GIA DINH - La Cochinchine
◊  BIEN HOA - La Cochinchine
◊  THU DAU MOT - La Cochinchine
◊  МОЯТ ТО - La Cochinchine
◊  TAN AN - La Cochinchine
◊  КОЧИНЧИНА