ПРОЛЕТНИ СВЕТЛИ - Раздел 1

Посещения: 393

ХУНГ НГУЙЕН МАН ¹

Старейшина конфуциан на фестивала на лунната Нова година

    Гледаме как възрастен конфуциец коленичи на земята, за да напише чифт Tết свитъци, Пред него е селянин, може би негов клиент, застанал до друг мъж, минувач, който спира да погледне свитъка.

   Тази картина ни напомня на подобни сцени преди около половин век. Ежегодно в началото на дванадесетия месец по-възрастните конфуцианци, облечени в традиционни черни одежди с тюрбан и чифт очила, често се виждаха в скромни колиби на селските пазари в Тет, пишещи свитъци за купувачите.

    Той често публикува дъска с два големи китайски героя "Пролетни свитъци" пред вратата на колибата Работните му инструменти съдържаха само поднос, няколко четки, купа с китайско мастило и куп червена или оранжева хартия. На свитъците вече бяха направени калиграфски надписи. Пазаруващите току-що се обадиха в магазините, за да разгледат свитъците и да изберат онези, които според тях са подходящи за олтарите за поклонение, местоположението на местата за поклонение и предмети, техните предци или местности. По-възрастните конфуцианци не пропиляха нито един миг, а просто взеха четка и я натопиха в мастилото, а след това написаха надписите на китайски букви и заредиха около два Хао (Виетнамска валутна единица) за всеки чифт свитъци.

    Ако свитъците трябва да бъдат публикувани на портата, то надписи може да се чете, както следва:

"Мили уютен въздух са на път да се слеят в пролетта.

Най-красивата сцена е първият месец в годината."

     Ако свитъците трябва да бъдат окачени на верандата, надписите ще бъдат:

"Salangane предвещава добри новини на портата.

Golden Oriole приветства пристигането на пролетта навсякъде"

     Или друг чифт свитъци ще гласи:

"Пред двора: Бамбук предвещава думата за мир.

От двете страни на портата: Кайсията предава цветето на просперитета"

    Ако свитъците са били предназначени да публикуват на два стълба на къщата, по-възрастният конфуциан ще напише такива популярни надписи, както следва:

"Небето се добавя с години и месеци, а мъжете с дълголетие.

Пролетта надделява над небето и земята, а щастието над дома"

Или:

"Нова година идва със стотици щастие.

Пролетните дни виждат хиляди добри късметчета"

    Ако свитъците трябва да бъдат окачени от двете страни на олтара на предците, те често възхваляват големите служби и добродетели на предците, резултатите от които са били полезни за потомците:

"Високата планина остава несравнима с благодатния акт на раждане.

Открито море изостава от щедрите грижи в отглеждането"

Или:

"Стотици години благочестивите и благодарни деца ще продължат да съществуват.

Поколение след поколение, наследството на услугите на предците ще остане непроменено"

Или:

"Благодарение на услугите на предците и добродетелите: Хиляди години ще бъдат проспериращи.

От нежност и благочестие на потомците: поколенията на мъжете ще бъдат щастливи"

   Нека да прочетем абзац, написан от френски език за седмичник Индокитай през 1942 г. ²

"...Бедните конфуцианци наели около 10 дни преди Тет улична настилка или открита земя пред къща или уличен ъгъл ... Те писали със златни или сребристи мастила китайски символи на червени хартиени свитъци, за да спечелят малка сума пари. Ако през изминалата година имаше погребение, опечалените семейства щяха да поискат жълти или зелени свитъци. Това митично въздействие стимулира хората да похарчат определена сума пари за закупуване на свитъци, за да украсят портите, стълбовете и пода на къщите си или по стените. Въпреки че конфуцианството вече го нямаше, конфуцианците все още се виждаха в износени памучни якета, треперещи от студ, докато седяха на малко парче бързаща постелка, за да напишат тези последни китайски символи".

Червени свитъци - източен литературен жанр

"Мазно месо, мариновани люспи, червени свитъци,.

T polet полюс, низ от фойерверки, зелени торти"

    Освен че подрежда и украсява къщата си, купува предложения за олтара си, дори един много беден човек не може да забрави да отиде на пазара или на улицата, така че да си набави свитък с големи букви, няколко свитъка с печатни букви, написани на ръка или гравирани. върху бамбук като споменатия по-горе.

     Има хора, които купуват червена хартия и молят учителите от селото да пишат. Други успяват да помолят учените да пишат на червена хартия или коприна - това е доста трудно за учените, които не са толкова добре снабдени с думи, които да раздадат на никого. Много нерафинирани богати мъже, които могат да си позволят пищно орнаментирани успоредни свитъци, не могат да получат писмо от тях. Дори да успеят да получат тези писма, това са тривиална литература (bagasse литература).

     Къде да се залепи червени свитъци? На стената, от двете страни на олтара, на портата или на колоните на къщата, както се вижда на фигурата (Fig.1). "След пролетта цветята се обръщат към слънцето”. Червените свитъци са залепени не само на гореспоменатите места, но и върху свинарници, биволски писалки. Анри Огер се отнася, че те се появяват и във водни басейни (Fig.2).

     На юг, три червени свитъка се поставят в къщата, а четвъртата в кухнята. Десетки други са запазени за овощни дървета в овощната градина. Дори волове, биволски колички се украсяват, да не говорим за кладенеца и прасето. По-специално, дините на олтара също са украсени, но буквите на червена хартия като тези понякога не представляват автентични паралелни купли.

    Не само богатите, но и бедните се радват на червени свитъци. А какво ще кажете за пагодата? Той е още по-орнаментиран. На снимката вратата на пагода е отворена, за да видим едната страна на паралелен куплет (Fig.1).

"Режимът е стар, но стълбът е нов"

    Червени свитъци са написани на китайски, а също и на Nôm (или демотичен скрипт). Те разкриват мислите на собственика на къщата за живота, пролетта, понякога отнасящи се до постоянната мутация на природата, понякога конотират философски смисъл като мото.

    Някои хора казват това паралелни свитъци е източен литературен жанр, излъскано, кондензирано и понякога много смислено художествено произведение “. Червените свитъци показват специален аромат на Виетнамските фестивали Tết, Те са станали обичай на виетнамците.

    След като говорим за Vũ Đình Liên, хората си спомнят стихотворението „Конфуциецът".

    Много години по-късно самата тема на това стихотворение е вдъхновила художника Буи Сюан Фай да създаде своя известен цветен колаж, представляващ Vũ Đình Liênконфуциански учен. През 1974 г., докато се възхищава на споменатия колаж Vũ Đình Liên от своя страна е вдъхновен от него за автор на следното напомнящо стихотворение:

„Колкото повече се възхищава на картината, толкова повече сърцето се оживява с поетично вдъхновение.

Цялата душа от миналото изразява съжаление за „конфуцианския учен“.

Три стиха извикаха източника на спомен.

Няколко бита хартия все още дават крила на мечтите.

Тонът и цветът на старите сълзи все още остават непроменени.

Образите причиняват старата любов да нараства.

О! писалка и мастило конфуциански учени от хиляди години в миналото.

Вече неговото негодувание вече е станало по-леко “.

    Горепосочената известна поема е написана, когато поетът е бил едва на 23 години и е имал за цел да запише последния образ на конфуциански учен (бащата на поета). Vũ Đình Liên авторът поет е роден на 12 ноември 1913 г. в Чау Хе Село, област Bình Giang, Хảи Дươнг провинция. По-късно той последва семейството си, за да се установи в Ханой и живее в The Ханг Bạc (сребърна улица). Vũ Đình Liên завършва бакалавърска степен по право и участва в революционното движение в първите дни на войната за съпротива срещу французите и е активист в Асоциацията по литература и изкуства на Третата междузонна зона. Творбата, озаглавена „Виетнамски поети“, има следната забележка към това вечно стихотворение: „За някой, който приема литературното призвание, целта му е постигната при създаването на такова непроницаемо стихотворение.

  Имаме предвид, че такова безсмъртно стихотворение е достатъчно, за да накара автора си да бъде запомнен от потомството. "

   През 1953 г. поет Vũ Đình Liên се завърна при Хао Ной и работи в Съвета за разработване на учебници в Министерството на образованието и е член на Льо Ки Дон Културна група, съставила „Кратка история на виетнамската литература". В същото време той допринесе за превода на „Антология на Hoàng Việt"И беше главен автор на"Антология на виетнамската проза и стихотворения”Том.4. Преподавал е и в Педагогическия университет и е бил ръководител на катедрата по френски език.

    Съдейки по неговото достойнство и работа, Хоай Тхан, Хоай Чан от преди шестдесет години пише:Откакто оживява движението на новите стихотворения, ние видяхме присъствието на Vũ Đình Liênстихотворения, публикувани разпръснато на различни рецензии. Той също изпя похвала на любовта, както всички поети по онова време. Но основното му вдъхновение включваше алтруизма и любовта му към миналите неща. Съжали се за повалени хора, спомни си старите сцени и приятели".

    Тревогата му за собственото си аз, тъй като беше на 3 години и живееше със своя сляп баща и бедна майка, която трябваше да храни съпруга си и детето си, както и болестта, причинена от световните събития и общото поведение на хората, винаги беше заемала нашата ума на поета.

    Хората разказват, че един ден през 1973 г., докато се връщат от Сон Тай да се Hà Nội, поетът се беше спрял на The Отстраняване мост за справка за историята на този мост. Подвижен от краткия живот на бедния песенник, който загина на този мост (тя настинка, докато се връщаше късно през нощта), поетът е написал следното стихотворение и го е оставил в малката пагода, която хората на селото са построили, за да се поклонят на свещената душа на мъртвия песенник:

„На връщане към Ханой човек трябва да премине Отстраняване мост.

Сърцето на човек става тъжно, когато слуша старата история за бедната мъртва песенница.

Кой се напи в празника на тази нощ и причини кастанетите да паднат.

Студът и дъждът сполетяха бедната песенница.

Тънката й дреха не можеше да спре студа.

И животът на възходи и падения беше приключил като паднало цвете.

Предполага че Нгуен Ду все още има историческа писалка.

Все още могат да се напишат някои стихотворения със стих. ”

    Близките на поета описват следния образ на себе си, който се появява всяка година в преходния час в навечерието на Нова година, когато Vũ Đình Liên излезе, с малка торба, съдържаща дажбата му за Tết, вече разделена на малки порции, за да посети кейовете, автобусните гари, търсещи старци или малки момчета, които ще имат нужда от храна, за да поздравят пролетното време.

    поет Vũ Đình Liên почина на 18,1996 януари XNUMX г. и нямаше възможност да види произведението “Стихотворенията на Vũ Đình Liên“, Която се публикува от Ван Хоа (култура) Издателство³.

... продължава в раздел 2 ...

ЗАБЕЛЕЖКА:
¹ Доцент HUNG NGUYEN MANH, доктор по философия по история.
² G. PISIER - L'esprit des Annamites et le Tết (Душата на аниамските и Tết празници) илюстриран седмичник Индокитай, 12 февруари 1942 г., стр.15.
³ Според статията на TRẦN VĂN MỸ: „VŨ ĐÌNH LIÊN - надарен поет, велика личност“ Hà Nội Today Review, приложение No 26 - юни 1996 г. - стр. 53 ~ 55.

БАН ТУ ЧЕ
01 / 2020

ЗАБЕЛЕЖКА:
◊ Източник: Виетнамска лунна нова година - основен фестивал - Asso. Проф. ХУНГ НГУЙЕН МАНХ, доктор по философия по история.
◊ Удебелен текст и сепия изображения са зададени от Ban Tu Thu - thanhdiavietnamhoc.com

ВИЖТЕ СЪЩО:
◊  От скици в началото на 20 век до традиционните ритуали и фестивал.
◊  Значение на термина „Tết“
◊  Фестивал на лунната Нова година
◊  Загриженост за ДОСТАВНИ ХОРА - Загриженост за КУХНЯ И ТОПИ
◊  Загриженост за ДОСТАВНИ ХОРА - Загриженост за МАРКЕТИНГ - Раздел 1
◊  Загриженост за ДОСТАВНИ ХОРА - Загриженост за МАРКЕТИНГ - Раздел 2
◊  Притеснения на ПРОВИДЕНТИ ХОРА - Загриженост за плащането на вноски
◊  В ЮЖНА ЧАСТ НА СТРАНАТА: СЪСТОЯНИЕ НА ПАРАЛЕЛНИ КОНЦЕРНИ
◊  Тавата с пет плода
◊  Пристигането на Нова година
◊  ПРОЛЕТНИ СВЕТЛИ - Раздел 2
◊  Лунна Нова година на Виетнам - vi-VersiGoo
◊ и т.н.