HA TIEN - Cochinchina

Посещения: 462

МАРСЕЛ БЕРНАНУАЗ¹

Физическа и икономическа география

     Главният град на провинция Хатиен [Hà Tiên] се намира на входа на плитка река на Сиамския залив, северозападно от брега на Кочин-Китай и на 6 км от границата с Камбоджа. Старата крепост на Фао Дай [Pháo Đài], на около 1 км (сега превърната в бунгало) беше на свой ред окупиран от анамитски и френски войски. Това е една от най-хубавите части на областта и с лесен достъп до всички превозни средства. По пътя за Кампот, на 3,5 км от Хатиен [Hà Tiên], е огромна скала, известна като Bonnet a poil (Busby). От скалата е изсечен грот и е превърнат в пагода, наречена Чуа Ханг [Chùa Hang], или Тиен син Ту [Tiên Sơn Tự]. Този грот е много посещаван, защото е точно на пътя и по-специално заради престижа, който му се предоставя от добродетелния свещеник. На четири километра от главния град, към границата на Камбоджа, наречената огромна скала Муи Най [Mũi Nai], изтича в морето. На върха му е изградена едноименна светлинна къща. Въпреки че брега на Муи Най [Mũi Nai] е съставен от черен пясък, той е доста посещаван поради близостта си до главния град и поради доброто състояние на пътя, водещ до него. Тъй като водните течения в близост до главния град идват от бракисти извори, жителите на Хатиен [Hà Tiên] щеше да е невъзможно да живее там, ако сладката вода не беше доставена от човешкото умение. Всъщност в главния град има голямо езеро, наречено о Ао Сен [Ao Sen], изкопан през 1715 г. от Мак Куу [Mạc Cửu] правителство, разумно поставено в подножието на хълм. Това езеро или резервоар, поразителен паметник на знаменития китайски авантюрист, се изпълва от дъждовете, идващи пряко или косвено от хълмовете, и осигурява през цялата година необходимата питейна вода за обитателите. Отстрани на този резервоар е храм, а празници се провеждат шест пъти годишно в чест на основателя и благодетеля на провинцията, обединяващи вярващите в областта. На 5км от главния буксир, на юг, е районът на Хончонг [Hòn Chong]. Този квартал притежава фин бряг, възхитителни гледки и гротове, толкова любопитни, колкото са важни, и си струва да се посетят. Най- Закачете Тиен [Hang Ti Hangn] (парите грот), име, което напомня историческите спомени на Annamitcs, е обширен тунел, отворен към морето, и отрязан встрани от скалист остров, разположен близо до брега (25 км от главния град Хатиен [Hà Tiên]). Този грот някога е служил като убежище на прародителя на управляващата династия на Nguyen [Nguyễn], императорът Джиалонг [Джиа Лонг], когато той беше само нещастен принц, беглец, преследван от Тайсони [Tây Sơn]. Откритите древни монети от корозиран цинк се приписват на този принц, който ги е направил за своите войници, откъдето идва и името Закачете Тиен [Hang Ti Hangn] (грот монети или „пари“).

     Пагодата с двойно име “Чуа Ханг”[Chùa Hang] и“Хай син Ту”[Hải Sơn Tự] е друг грот в планината, който изскача и образува“ плочата ”на главата. В него са две огромни древни статуи на Бхуда. Очевидно те са издигнати от камбоджанците, но има легенда, която приписва това произведение на определен сиамски принц, привлечен от красотата на обекта, няколко века по-рано.

     Той обрасъл с храст и преследванията на диви зверове и бил изоставен за много дълго време. Преди около 12 години стар свещеник на анимит-бунамист го възстанови от дивото си състояние и го направи неговото постоянно обиталище. Пагодата се посещава от друг стар свещеник анамит, който провежда служба четири пъти в годината, привличайки много верни поклонници. Те се провеждат през февруари, март, август и ноември. Тази грото-пагода на 5км от делегацията на Хончонг [Hòn Chong], е достъпен с превоз и моторна кола за две трети от своето пространство. Разположен е на изключително живописно място на много очарователен бряг на златни пясъци. Тво скали, наречен скъпа Фу Ту [hòn Phu Tử] (баща и син), които са в морето, служат като паравани на изток и допринасят за образуването с грота, малко добре защитено пристанище за джонки, които следват крайбрежната търговия на Сиамския залив. На брега на всеки, на 3 км по маршрута от Хатиен [Hà Tiên] до Хончонг [Hòn Chong], е гротът Mo So, подобен на този, който направи залива на Поул толкова празнуван. Издълбан от вълните преди много векове, под едноименната планинска верига, тя има три обширни камери с мъчителни стени, а таванът на една от тези стаи е толкова висок, че хората, които вдигат поглед за първи път, са прибрани с безпокойство

     Галерии, дълги няколкостотин метра, врязани в недрата на планината, образуват един вид лабиринт, вдъхновяващ силно любопитство. Невъзможно е да влезете в тези галерии без светлина и водач, ако човек желае да не се изгуби. Може да се посети с малък пирог (Caux) в дъждовния сезон и пеша в сухия сезон. Накрая, брега на Бай Дау [Bãi Dâu], така се нарича за сметка на маслодайните дървета, които растат там, един от най-хубавите брегове в Кочин-Китай. 20-30 метра широчина между морето и ръба на гората, дълга 2 км, с много чист и жълт пясък, той е изправен пред панорама от рядка красота, образувана от многото зелени острови, поръсени над морето. Зад брега редица филаоси го разделят от кариерен път, който върви по дължината му, в подножието на веригата от гористите скали на Бин Три [Bình Trị], които формират и без това прекрасния бряг и добавят фон на дива, но спокойна красота. Няколко връзки за услуги с моторни уши Хатиен [Hà Tiên] с Пном Пен [Phôm Pênh] и Чаудок [Châu Đốc]. Посетителите обаче могат да пътуват и по вода от Chaudoe до Хатиен, или по море по линията Сайгон-Банкок, която спира в Хончонг [Хон Чонг], Хатиен [Hà Tiên] и Phuquoc [Phú Quốc]. Всички пътища за моторни уши са метализирани и добре поддържани. Хатиен [Hà Tiên] е свързан с Kep, Kampot, Чаудок [Châu Đốc], Takeo и Пном Пен [Phôm Pênh] заобикаля и от това следва, че един ean пътува с моторно ухо от Хатиен [Hà Tiên] до Сайгон [Sài Gòn], а след това до всички главни градове на Кочин-Китай.

ЛОВ И РИБОЛОВ

     Провинция на Хатиен [Hà Tiên] е планински и пълен с гори, а ловът може да бъде последван навсякъде. Но дивечът е най-изобилен в околностите or Хончонг [Hòn Chong] и Дуонг Донг [Dương Đông] (Phuquoc [Phu Quốc]). Еленчета, дива свиня, елен, диви биволи, черни маймуни, зайци, тигри, пантери и др. Се срещат в горите на Хатиен [Ха Тиен].

    Тишингът е около островите, или с линии, или с мрежи. Островите, образуващи архипелага на Бин Три [Bình Trị] и тези в Phuquoc [Phú Quốc] се смятат за най-добрите места за риболов.

     В него има само едно бунгало Хатиен [Hà Tiên], в градчето чит в Фао Дай [Pháo Đài] (разполага само с четири стаи). В резиденцията или в делегацията няма място за почивка. Провизиите са трудни за осигуряване при пътуване. Там е препоръчително да се носят простудни условия, когато се правят екскурзии. Те могат да бъдат предприети за един ден и при възобновяване, човек винаги е сигурен в нощувката и храната в бунгалото в градчето чит под администрацията на Хатиен [Hà Tiên] е важният остров на Phuquoc [Phú Quốc], голям колкото Мартиника (50.000 хектара), и неговият чит град се нарича Дуонг Донг [Dương Đông], важен риболовен център, известен в Индокитай и дори Сиам, за производството на Нуок-мам [nước mắm]. Phuquoc [Phú Quốc] е надарен с пост от TSF в Дуонг Донг [Dương Đông]. До него се достига от парахода Морис Лонг, но Phuquoc [Phú Quốc] няма бунгало. Местният апартамент обаче може да бъде нает от пътниците, ако своевременно се обърнат към главния администратор на провинцията.

БАН ТУ ЧƯ
1 / 2020

ЗАБЕЛЕЖКА:
1: Марсел Жорж Бернауаз (1884-1952) - Художник, е роден във Валансиен - най-северният регион на Франция. Обобщение на живота и кариерата:
+ 1905-1920: Работи в Индокитай и отговаря за мисията при губернатора на Индокитай;
+ 1910: Учител във Далекоизточното училище на Франция;
+ 1913: Изучаване на местни изкуства и публикуване на редица научни статии;
+ 1920: Завръща се във Франция и организира художествени изложби в Нанси (1928), Париж (1929) - пейзажни картини за Лотарингия, Пиренеи, Париж, Миди, Вилфранш сюр Мер, Сен Тропе, Италия, както и някои сувенири от Далечния изток;
+ 1922: Издаване на книги за декоративно изкуство в Тонкин, Индокитай;
+ 1925: Спечелва голяма награда на колониалното изложение в Марсилия и си сътрудничи с архитекта на Pavillon de l'Indochine, за да създаде набор от интериорни предмети;
+ 1952: Умира на 68 години и оставя голям брой картини и фотографии;
+ 2017: Неговата работилница за рисуване е успешно стартирана от неговите потомци.

СПРАВКИ:
◊ Книга “ЛА КОЧИНЧИН”- Марсел Бернаноаз - Хонг Дук [Há »„ ng Ä á »© c] Издатели, Ханой, 2018.
◊  wikipedia.org
Inside Смели и курсивни виетнамски думи са приложени в кавички - зададени от Ban Tu Thu.

Вижте още:
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 1
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 2
◊  SAIGON - La Cochinchine
◊  GIA DINH - La Cochinchine
◊  BIEN HOA - La Cochinchine
◊  THU DAU MOT - La Cochinchine
◊  МОЯТ ТО - La Cochinchine
◊  TAN AN - La Cochinchine
◊  КОЧИНЧИНА