CHỮ NÔM или бившият виетнамски скрипт и неговите минали приноси към виетнамската литература - раздел 1

Посещения: 1486

Нгуен Кхк-Кам^*

    Chữ Nôm (Chữ „скрипт“ и nôm / nam „юг, виетнамски“) е името, дадено от виетнамците на една от двете им предишни системи за писане, създадени от модификацията на китайските знаци. Наричаше се така, за разлика както от Chữ Hán, така и от китайската писменост на Хан¹ и до Chữ Nho или по сценария на виетнамските учени конфуциалисти. В последната конотация, това означава демотичен or вулгарен скрипт in традиционен Виетнам.²

Сценарият „Раждането на Ном“^**

   Датата на неговото изобретение засега не е установена извън спора. Според Ngô Thì NhАm 吴 時 任 (1726-1780) "националният ни език беше най-използван от Thuyên"³ Туен беше НгуйЕn Thuyên 阮 詮, учен, живял в края на тринадесети век, под TrАn династия. „Той получи докторска степен по времето на императора TrАn Thái Tôn 陳 太 宗 (1225-1257). През есента на 1282 г., докато заемаше поста министър на правосъдието, той е поръчан от император TrАn Nhân Tôn 陳 仁 宗 да напише съобщение на крокодил, дошъл до Червената река. След писането му прогонило животното, императорът му разрешил да промени фамилното си име НгуйЕn 阮 да се Хан 韓, защото подобен инцидент се е случил и преди в Китай с поета-учен Хан Ю 韓 愈 (768-824). Анекдотът беше свързан през Khâm đазnh ViЕTSU Тонг-гиам СUong mUc 欽 定 越 史 通 鑑 綱 目, b.7 с. 26а⁴ според които, Хан Туен беше умел в писането Ши-фуи много хора взеха модел след него.⁵

    Въз основа на тези факти, Хан Туен се твърдеше, че е изобретателят на Chữ Nôm, Такова беше мнението на P. Пелиът⁶ намлява H. Масперо, Последният, който сподели P. Пелиътвъзгледи, също се споменава стела, открита през HО Thành sơn, Нин Бин провинция, Северен Виетнам.⁷ Тази стела носеше надпис от 1343 година и на който може да се прочетат двадесет виетнамски имена на село и махала в Chữ Nôm.

    Горната хипотеза не е приета без резерви от други учени. НгуйЕн ван ТО предположи това Chữ nôm. вероятно е съществувал още в края на осми век, когато заглавието на BО Кай ÐАи ВUong 布 蓋 大 王 (Баща и майка на хората) е даден от неговия наследник и поданиците му на Фунг Хưng, който през 791 г. свали тогавашния китайски губернатор и завладява Протекторат на Анам.⁸ Такова беше и мнението на DUong QuАng Хам в неговия Кратка история на виетнамската литература.⁹

    Трета хипотеза е развита през 1932 г. от друг виетнамски учен, Со Куонг, който се опита да докаже това Chữ Nôm датирана от Ши-Хсиех 士 燮 (187-226 г. сл. Хр.). Аргументите му опираха главно на изявление на виетнамски учен конфуциалист по времето на императора TU-ДUc, известен под името НгуйЕn văn San 阮 文 珊 и псевдонима на Văn-Ða cư-Si 文 多 居 士, В книгата си озаглавена ÐАi-Nam QuОс-нгU 大 南 國 語, този учен заяви, че Ших Ванг , беше първият, който се опита да преведе китайската класика на виетнамски, използвайки китайските символи като фонетични символи за преписване на виетнамски местни думи. Сред трудностите, за които се твърди, че се сблъскват Ших Хсие в опитите си той цитира два примера: суи чиу 雎 鳩, (оспрей) И ян тао 羊 桃, (карамбола или праскова от върба), на който той не знаеше какъв вид птица и какъв вид плодове могат да отговарят на виетнамски. SО CuОng абонирани за Văn-Ða cư-sĩ's мнение, въпреки че съжалява, че този автор не е дал препратки към изявлението си. В подкрепа на това той изложи следните аргументи:

1) По времето на Ших Хсие, когато първите виетнамци направиха китайски проучвания, те можеха да разберат само чрез виетнамския език и техните преподаватели от китайците трябва да са използвали такива китайски букви, че да имат звуци, подобни на думите на виетнамците, за да научат виетнамците как да четат някои китайски знаци. От друга страна, тъй като китайските звуци и символи не можеха да препишат всички местни виетнамски думи, тогавашните виетнамски студенти трябва да са се опитали да запълнят свободните места, като комбинират заедно различни компоненти от китайските знаци, за да формират нови знаци въз основа на такива принципи на китайската писменост като Hsiai shêng, чиа чие, и хуи-и, Именно по този начин Chữ Nôm вероятно е бил проектиран.

2) По-нататък, Ших Хсие беше родом от Куанг-Hsin 廣 信, където според Линг вай тай 嶺 外 代 答, от Чу чу Фу 嶺 外 代 答, По силата на Сунг , съществуваше от най-отдалечените времена, локален сценарий, много подобен на виетнамския chữ Nôm. За случаи, ([1] = малък) и ([2] = тих).

[Две]:      [Две]: 

3) Двамата виетнамци 布 BО, баща и 蓋 Кай, майка, както е открито в посмъртно заглавието на BО-Кай ÐАЛUong връчен на Phung-Нưng исторически са били най-ранните доказателства за използването на chữ Nôm през осми век. По-късно, под Дин, ÐАинтегрална схемаО ViЕt, официалното име на тогавашния Виетнам включваше и номски характер 瞿 CО, Под TrАn имаше много често използване на Chữ Nôm видно от практиката на призования тогава министър на съда Хан ХиЕn , които коментираха кралски укази с Chữ nôm, за да ги разберат по-добре от хората.¹⁰

    Всички изгледи, както току-що описани по-горе, имат всякакви добри точки. Въпреки това, всеки е достатъчно авторитетен, за да бъде приет като окончателен към датата на откриването на Chômôm.

    В действителност, Chữ Nôm, далеч от това да бъде измислен от индивид, понякога във виетнамската история, би трябвало по-скоро да се разглежда като продукт на многовековна търпелива и неясна разработка. Това е най-разумното заключение, най-вече достигнато от учени съвсем наскоро, занимаващи се с изследвания Chữ Nôm.

   Както беше дефинирано по-горе, Chữ Nôm се състоеше по същество от виетнамска адаптация на заети китайски символи. Съответно неговото изобретение би могло да се реализира само на етап, когато познанията за китайските букви са били достатъчно широко разпространени във Виетнам.

    Първите виетнамци, които заповядаха използването на китайски символи, бяха няколко изцяло синизирани интелектуалци. Такъв беше случаят с LY-TiЕn 李 進, Ли САm 李 琴, TrUong TrОng 張 重 (втори век от н.е.). По-късно някои от тези интелектуалци дойдоха да правят поезии и проза поезии на китайски език след китайските модели. Такъв беше случаят с Phùng Ðái Tri 馮 戴 知 чиято поетическа композиция бе възхвалявана от китайския император Као Цу of T'ang (618-626), KhUonng Công PhU 姜 公 輔 прозаична поезия на кого все още може да се намери в китайските антологии.¹¹

    През периода от Той към T'ang някакъв Chữ Nôm модели може да са създадени, за да представят някои местни думи, особено имената на места, лица и официални заглавия във Виетнам. Само няколко останки от тези опити са стигнали досега.

    Такива са 布 BО намлява 蓋 Кай преписани от два китайски знака, чието виетнамско четене е подобно на звуците на двете съответни виетнамски местни думи.

   От десети до тринадесети век, въпреки че виетнамците са получили обратно националната си независимост от Китай, китайската писменост винаги се е ползвала с изключителна привилегия, засилена от системата за проверка на държавната служба, която е създадена след китайската система.¹² Поради тази причина виетнамските интелектуалци продължиха да изразяват своите мисли и чувства с китайски иероглифи. Не само поезии, прозапоезии и исторически записи, но също така и кралски укази, паметници на царете, закони и разпоредби и т.н. ... са написани с китайски иероглифи. Въпреки това, всички тези виетнамски писания с китайска писменост може да не са същите като тези на първите виетнамски интелектуалци, споменати по-горе. Формата е китайска, но веществото е виетнамска. В друго отношение различните жанрове на китайската литература, в които виетнамските писатели се опитваха, бяха окончателни придобивки за предстоящата виетнамска литература през ChU ном, Що се отнася до Nôm скрипт е особено загрижена за официалното използване на двете ном символи 蓋 BО намлява 蓋 Кай края на осми век и този на ном характер CО през десети век са справедливи индикации, че някои модели на ChU ном са били разработени от виетнамците най-късно от осми до десети век.

   Освен такива nôm герои като BО, Кай, CО, други може да са създадени приблизително през същите периоди както от фонетичното, така и от семантичното използване на китайски символи. Например виетнамски местни думи mОt (един), И ta (Аз ние) съответно са преписани от китайски символи и с тяхното фонетично четене. Виетнамски родни думи, плитчина, cАy, ruОng, bЕp съответно се транскрибират от китайски иероглифи 耕, 稼, 田, 灶 и със семантичния им прочит.¹³ Що се отнася до такива други по-изискани модели на ChU ном като тези, измислени на базата на принципите на китайската писменост хуи-и намлява Хсиех-Шен, те трябва да са измислени едва по-късно, вероятно след като китайско-виетнамците са приели окончателна форма.¹⁴

    Да обобщим, Chữ Nôm не е измислена за една нощ, за да бъде предоставена на разположение Хан Туен за писане на поезия и проза поезия, но процесът на нейното формиране трябва да е продължил в продължение на много векове, като се започне най-късно от осми век, преди да достигне определена степен на завършеност в рамките на Голо , По-късно е подобрен последователно от своите потребители от Круша, към Нгуен преди да се постигне относителна фиксираност в толкова популярни дълги повествователни стихове като Ким Ван Киоу 金 雲 翹 намлява Lục Vân Tiên 蓼 雲 仙 и др ...

... продължете в раздел 2 ...

Вижте още:
◊  CHỮ NÔM или бившият виетнамски скрипт и неговите минали приноси към виетнамската литература - раздел 2.
◊  CHỮ NÔM или бившият виетнамски скрипт и неговите минали приноси към виетнамската литература - раздел 3.

БЕЛЕЖКИ:
¹  Việt Hán Từ Ðiển Tối Tân 越 漢 辭 典 最 新, Nhà sách Chin Hoa, Saigon 1961, стр. 549: Nôm = 喃 字{意 印 < 南 國 的 字 >}. 
²  Виет Нам Tự Ðiển, Hội Khai-Trí Tiến-Ðức Khởi-Thảo, Saigon Hanoi, Văn Mới 1954. 370: Nôm = Tiếng nói thông thường của dân. 
³  Ngô Thì Nhậm 吳 時 任, Hải Ðông chí lược " 海 東 誌 略 ". 
⁴ Nguyễn Ðình Hoà, Chữ Nôm, Демотичната система на писане във Виетнам, списание на Американското ориенталско общество, Том 79, номер 4, октомври декември 1959. стр. 271. 
⁵  阮 詮 海陽 青 林人善 為 詩賦 人 多 效 之後 為 國 音 詩 曰 韓 律 者 以此 [Нгуен Туен от окръг Тхан Лам, провинция Хай Дуонг, се справяше добре с поезията, много хора имитираха и по-късно написаха националното стихотворение.] ( 欽 定 越 史 通鑑 綱目). 
⁶  П. Пелиът, “Première étude sur les източници Annamites de l'histoire d'Annam. " БЕФО t. IV, стр. 621, бележка. 
⁷  Х. Масперо, “Etudes sur la phonétique historique de la langue Annamite. Les инициали”BEFO, t. XII, № 1, страница 7, бележка 1. 
⁸  Nguy Vn Văn Tố “Phan Kế Bính Việt Hán Văn Khảo, Etudes sur la littérature Sino-Annamite 2 редактиране"(Ханой, Editions du Trung-Bắc Tân Văn, 1930 г. в 8, 175 с.) BEFO, t. XXX, 1930, № 1-2 Janvier-Juin, стр. 141-146. 
⁹  Dương Quảng Hàm, Виет Нам Văn-Học Sử-Yếu, в lần thứ bảy, Bộ Quốc Gia Giáo Dục, Saigon 1960 стр. 101. 
¹⁰  Со Куонг, „Chữ nôm với chữ Quốc Ngữ. " Нам Фонг, № 172, Май 1932, с. 495-498. 
¹¹  Nguyễn Ðổng Chi, Виет Нам Cổ Văn Học Sử, Hàn Thuyên, Ханой, 1942, с. 87-91. 
¹²  Най-ранната сесия за изпит за държавна служба във Виетнам е от 1075 г. под Lý Nhân Tôn (1072-1127). Вижте Trần Trọng Kim, Виет Нам Sử Lược, в lần thứ Nhất Trung Bắc Tân Văn, Ханой 1920, стр. 81. 
¹³  Nguy Qun Quang Xỹ, Vũ Văn Kính, Tự-Ðiển Chữ Nôm, Trung Tâm Học Liệu, Сайгон 1971 г. 
¹⁴  Х. Масперо, “Le dialecte de Tch'ang Ngan”, БЕФО, 1920. Минея Тору, 三 根 谷 徹, 越南 漢字 音 の 研究 [Nghiên cứu âm đọc chữ Hán ở Việt Nam], 東洋 文庫, 昭和 47 年 3 月 25日.

БЕЛЕЖКИ:
* Нгуен Кхак Кхам (23/12/1910, Ханой - ), имена на писалки Lãng Xuyên и Lãng Hồ, професор Emeritus, притежава лиценз ès-Lettres (Сорбона, Франция, 1934г) и лиценз en Droit (Юридически факултет, Париж, 1934г), преподава в Gia-Long, Thăng-Long, Văn-Lang, Hoài-Ðức (частни гимназии) и Чу Ван-Ан (обществена гимназия) в Ханой (1937-1946), преподава в Университета в Ханой, Факултет по писма (1952-1954) и Петрус Кю и Чу Ван-Ан (обществени гимназии) в Сайгон, професор в Университета в Сайгон, Факултета по писма и Педагогическия факултет (1954-1967), беше гостуващ професор в Токийския университет за чуждестранни изследвания (1967-1973), служи като гостуващ изследовател на семинара на Остасиатичес, Франкфурт (1966-1967) и като изпълняващ длъжността директор на Института за исторически изследвания; Директор по въпросите на културата; Генерален секретар на Виетнамската национална комисия за ЮНЕСКО; Директор на Националните архиви и библиотеки, беше награден с медал „Образование и култура“ от министерството на образованието на Виетнам, беше член на Консултативния съвет на Югоизточна Азия, Международен квартален университет в Южен Илинойс (SIU) в Карбондейл (1969-1974), последователно е научен сътрудник в Центъра за изследвания на Южна и Югоизточна Азия и Центъра за изследвания в Югоизточна Азия, Калифорнийския университет в Бъркли (1982-1991), е член на ISA (Независими учени от Азия, нестопанска, безпартийна, професионална организация), Бъркли, Калифорния в САЩ (1982-2000) и член на Съвета на съветниците в Института за виетнамски изследвания, Garden Grove, Калифорния (1982-днес).

** Заглавието на раздели, получер текст и представено изображение на сепия е зададено от Ban Tu Thu - thanhdiavietnamhoc.com
◊ Източник: Институт за изучаване на китайско-ном.

БАН ТУ ЧƯ
03 / 2020