SA DEC - Cochinchina

Посещения: 500

МАРСЕЛ БЕРНАНУАЗ¹

I. Физическа география

СЪСТОЯНИЕ

      Основен град: Sadecki [Sa Đéc]. Разстояние от Сайгон [Sài Gòn] 132 км ... Провинция Sadecki [Sa Đéc] е ограничен на север от провинция Танан [Tân An], главният град на който е отдалечен на 84 км; на изток от провинция mytho [Mỹ Tho] (разстояние 60 км) и Винлонг [Vĩnh Long] (разстояние 12 км); на юг от провинция Канто [Cần Thơ] (разстояние (50km), а на запад от провинция Лонг Сюйен [Дълъг Xuyên] (разстояние 25 км). Площта му е 1.320 кв. Км с обработвана повърхност от 89.000 XNUMX хектара. Населението на провинция Sadecki [Sa Đéc] възлиза на 31 декември^st 1924 до 205.515 жители, а именно: 20 френски, 199.204 Аннамити, 2.695 китайци, 3.481 Мин Хуонг [Minh Hương], 115 Анамита на Тонкин и на Annam [Нам]. Климатът на Sadecki [Sa Đéc] е същото като това на другите провинции в западната част на Кочин-Китай.

II. Икономическа география

     Като провинция на Sadecki [Sa Đéc] се занимава главно с отглеждането на ориз, какаови ядки, арека и други плодове, Sadecki [Sa Đéc] изглежда има отлично бъдеще в производството на ориз. Огромните мочури, съществуващи по границите на Винлонг [Vĩnh Long], Канто [Cần Thơ] и Лонг Сюйен [Long Xuyên], както и частта, наречена "страна на морския бряг", която обхваща тази провинция, трябва да бъдат трансформирани само в оризови полета с помощта на отводняването, което вече е завършено. Риболовът започва веднага след като оризовата култура свърши. В страната на морската бързане и в някои ниски части на провинцията има много риба. Рибата, уловена там, се използва за приготвяне на „мама”, който образува незаменимия подправка от храната на местните жители. Промишлеността се състои главно в определен брой тухли и триони. Основните центрове и пазари са: Градът Sadecki [Sa Đéc], Фу Хуу [Phu Hữu], Phu Nhuan [Phú Nhuận], Моята Дълга [Mỹ дълго], Моят Сюн [Mỹ Xương], Моят Тра [Mỹ Trà], Хой Ан [Здравей], Лай Вунг [Лай Вунг], Long Hung [Дълго Hưng], Моят Ан Хунг [Mỹ An Hưng], Хоа Ан [Хоа Ан].

ГРАД САДЕК

     Приятно разположен на левия бряг на раката Каолан [Cao Lãnh] и на 25 км от Винлонг [Vĩnh Long], сред приятно изглеждащи градини от дървета от какаови орехи и зелеви палми. Sadecki [Sa Đéc] е много богато търговско място, улиците редовно са разположени и винаги е било въпрос на особено внимание от страна на администрациите, които се следват. Специално г-н Силвестър, инспектор, е оставил във всяко отношение признаци на присъствието си в Кочин-Китай. Именно за него е градът Sadecki [Sa Đéc] дължи първите си дренажни работи и своите украшения. Той очертал прави пътища и огромни пристанища и очертал различни канали, разкопките на които впоследствие били полезно използвани за попълване на многобройните басейни, които изобилстват в околната страна. Оттогава са прокарани многобройни пътища и широки алеи, тухлени сгради са заели мястото на древните сламки на туземците, а модерен железен мост пресича сега-деня на раката Sadecki [Sa Đéc], като по този начин обединява различните села, които формират града, и европейския център с китайския и анамитския пазар. Всъщност този западен център предлага в момента много приятна гледка и гледката, че човек се наслаждава от върха на църковната кула, разположена близо до този главен град, оправдава името на „Градината на Кочин-Китай“, което се дава на този малък вътрешно петно. Европейските квартали и офисите на различните служби са разположени на малък остров на реката Sadecki [Sa Đéc], който го разделя на две части, едната от които наречена „Passe-Nord“, се присъединява по-далеч към голямата река. Точно срещу устието му е мястото за кацане на големите параходи на „Messageries Fluviales“, образуващи обслужването на западната линия и на Пном Пен [Pnôm Pênh]. Този остров е обграден навсякъде със сенчест път и засаден заедно с всякакви дървета, особено дървета манго, какаово-палмови длани и е парфюмиран от подправките от горите на колонията. В крайния край на острова се намира Залата за инспекции, а в съседството му има дъга затвора, Пощата, колекционерските къщи и военните казарми. Малко по-нататък има дъга на инспекционните служби и на Дома за митнически акцизи. Полицейското управление, съдът за местните жители, Бунгалото и Службата на подразделението за обществени работи. Родните квартали, строго погледнато, дъга, разположени срещу европейския град на другия бряг на Рейч Sadecki [Rạch Sa Đéc]. Кеят, граничещ с непрекъсната линия от добре обзаведени китайски магазини, е с дължина поне 2 км. Той е защитен от ерозия от вода от гранитни стени. Основният пазар е разположен в крайния край на града на много голямо място, близо до което е спортният клуб Annamite. Почти цялата търговия и всички мануфактури са в ръцете на китайците и на някои индуисти. Независимо от това, тук има дъга някои аномитни бои, часовници и много бижута, сред които трябва да се спомене Ly Ngoc син [Lý Ngọc Sơn], наречен Vinh, известен с известните си резби и инкрустирани емайлови произведения (както и в злато, колкото в сребро). Той получи златния медал на изложението на Ханой [Hà Nội].

МОНУМЕНТИ И АРХЕОЛОГИЧНИ ЛЪВИ

     В провинция на Sadecki [Sa Đéc] няма нито истински паметници, нито археологически куриози; освен това те са много редки в целия Кочин-Китай. Пагодата на Нха Ман [Nha Mân], разположен на близо една миля от главния град, все пак е достоен да бъде кръстен. Нека споменем и гробницата кой цар Джиа Лонг [Джиа Лонг] издигнат в памет на мандарина Нгуен Ван Нон [Nguyễn Văn Nhơn], който вярно го следваше в своите нещастия и допринасяше след това до голяма степен за възстановяването на неговия престол. Великият император, за да го възнагради за своите услуги, му връчи титлата маршал (Куан Конг [Куан Конг]). Този паметник е издигнат на територията на селото Тан Донг [Tân Đông] в района на Ханд Ха [An Thanh Hạ], родното място на гореспоменатия маршал, в чиято чест е издигнат.

БАН ТУ ЧƯ
12 / 2019

ЗАБЕЛЕЖКА:
1: Марсел Жорж Бернауаз (1884-1952) - Художник, е роден във Валансиен - най-северният регион на Франция. Обобщение на живота и кариерата:
+ 1905-1920: Работи в Индокитай и отговаря за мисията при губернатора на Индокитай;
+ 1910: Учител във Далекоизточното училище на Франция;
+ 1913: Изучаване на местни изкуства и публикуване на редица научни статии;
+ 1920: Завръща се във Франция и организира художествени изложби в Нанси (1928), Париж (1929) - пейзажни картини за Лотарингия, Пиренеи, Париж, Миди, Вилфранш сюр Мер, Сен Тропе, Италия, както и някои сувенири от Далечния изток;
+ 1922: Издаване на книги за декоративно изкуство в Тонкин, Индокитай;
+ 1925: Спечелва голяма награда на колониалното изложение в Марсилия и си сътрудничи с архитекта на Pavillon de l'Indochine, за да създаде набор от интериорни предмети;
+ 1952: Умира на 68 години и оставя голям брой картини и фотографии;
+ 2017: Неговата работилница за рисуване е успешно стартирана от неговите потомци.

СПРАВКИ:
◊ Книга “ЛА КОЧИНЧИН”- Марсел Бернаноаз - Хонг Дук [Há »„ ng Ä á »© c] Издатели, Ханой, 2018.
◊  wikipedia.org
Inside Смели и курсивни виетнамски думи са приложени в кавички - зададени от Ban Tu Thu.

Вижте още:
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 1
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 2
◊  SAIGON - La Cochinchine
◊  GIA DINH - La Cochinchine
◊  BIEN HOA - La Cochinchine
◊  THU DAU MOT - La Cochinchine
◊  МОЯТ ТО - La Cochinchine
◊  TAN AN - La Cochinchine
◊  КОЧИНЧИНА