CHOLON - Cochinchina - Част 2

Посещения: 880

МАРСЕЛ БЕРНАНУАЗ¹

... ПРОДЪЛЖАВА ...

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗДЕЛИ

     Провинция на Чо Лон [Чо Лон] е разделена на 4 административни района, под ръководството на делегатите с местожителство в главния град, в Кангиуок [Може Giuoc], в Кандуок [Може ли Дуок] и в Дук Хоа [Đức Hoà]. Тези делегати са инструктирани да координират работата на водещите мъже, за да се подчинят на началника на провинцията и да контролират правилното изпълнение на заповедите, произтичащи от администратора и от кантоналните и общинските авторитети, поставени под техния надзор , Административните делегати се подпомагат от главни магистрати и субпрефекти на кантона. Има 12 кантона с 66 села. Всяко село се управлява от съвет на ръководни мъже и им се предоставя общински бюджет, одобрен и изпълняван от префекта на провинцията. През 1924 г. размерът на общинския бюджет нараства до 434.424 долара.

НАСЕЛЕНИЕ

    Населението на провинция Чо Лон [Чо Лон] се състои почти изключително от Annamites и наброява 201 183 жители. Сред това население са 1973 китайци и монголи китайци, 11 европейци, 2 камбоджийци и 9 чужденци. Анамитите обикновено обработват земята или търгуват със своите барки. Китайците монополизират почти цялата необработена търговия.

II. Икономическа география

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

    Благодарение на алувиалното образуване на земята, той може да се използва за всякакъв вид отглеждане. Преобладава отглеждането на ориз. На площ от 121 441 хета, култивираната част с ориз възлиза на 103.034 ха., Което дава годишна продукция от 100.000 XNUMX тона. Ще бъде възможно да се удвои това количество веднага след важните хидравлични работи, предприети в района на Кау Ан Ха [Cầu An Hạ], ще оплоди и освободи от стипца тази огромна равнина, плодородна досега.

    Чо Лон [Чо Лон] не страда от поглъщане, както е в останалите провинции, разположени по протежение на Мекон. Отглеждането на ориз зависи от сезоните на дъждовете. Преди няколко години в северния регион на провинцията са били изпробвани големи производствени мощности. В селото е създадено френско общество, наречено „Societe des Sucreries et Raffineries de l'Indochine“. Хиеп Хоа [Здравейте Хоа], за да се третира захарната тръстика, добита в този регион.

    Вторичните култури на царевица, боб, банани, ямс също представляват голям интерес. Настоящата реколта е достатъчно за местна консумация. И накрая, овощните градини на портокаловите, лимоновите, манговите, банановите дървета, други екзотични дървета се култивират навсякъде около обиталищата.

INDUSTRY

    Фабрика на Хиеп Хоа [Здравейте Хоа] - Това общество, създадено в началото на 1921 г., се простира на площ от 800ha., От които над 300ha. Вече са засадени със захарна тръстика. Сградите на фабриката са с площ от 3 400 квадратни метра. и включва захарна фабрика и дестилерия, снабдени с най-новите двигатели и съоръжения. Целият материал представлява стойност от около 500.000 XNUMX $. Стойността на различните конструкции (фабрика и сгради) възлиза на 150.000 4 долара. Освен захарната фабрика, предприятието за рафиниране на ром, чието строителство вече е завършено, би трябвало да се справи с меласата още тази година. Тази фабрика ще може да обзаведе от 5000 до 24 рома за XNUMX часа.

    С изключение на „Soci6te de Suereries et Raffineries de Хиеп Хоа [Здравейте Хоа] ”Няма други промишлени предприятия. Има и няколко тухлени пещи, малки триони и малка индустрия от сламени рогозки, сламени и чували за бутилки. Но става въпрос само за промишлени домашни задачи в много малък мащаб с ограничена продукция.

ТЪРГОВИЯ И ТРАНСПОРТ

     Търговията процъфтява основно във вътрешността на провинцията. Падито представлява основния трафик. Годишната продукция винаги оставя баланс, който след това се изпраща на фабриките във Чо Лон [Чо Лон] град. Трябва да споменем и наличието на много много и работливо население на търговци на кора, които обикновено купуват продукцията на западните провинции за препродажба в Сайгон или в Чо Лон [Чо Лон]. Благодарение на многото канали, които пресичат страната, търговията с реки е много обширна. По отношение на транспорта по суша можем да посочим три маршрута, редовно използвани от моторни превозни средства, които осигуряват транспортирането на стоки от едно място до друго. Маршрутът от Чо Лон [Чо Лон] да се Дук Хоа [Đức Hoà]: 48 км., Маршрутът от Чо Лон [Чо Лон] да се Рачкиен [Rạch Kiến]: 22 км., Маршрутът от Чо Лон [Чо Лон] да се Кангьок [Може Giuoc], Кандуок [Може ли Дуок]: 31 км.

БАН ТУ ЧƯ
12 / 2019

ЗАБЕЛЕЖКА:
1: Марсел Жорж Бернауаз (1884-1952) - Художник, е роден във Валансиен - най-северният регион на Франция. Обобщение на живота и кариерата:
+ 1905-1920: Работи в Индокитай и отговаря за мисията при губернатора на Индокитай;
+ 1910: Учител във Далекоизточното училище на Франция;
+ 1913: Изучаване на местни изкуства и публикуване на редица научни статии;
+ 1920: Завръща се във Франция и организира художествени изложби в Нанси (1928), Париж (1929) - пейзажни картини за Лотарингия, Пиренеи, Париж, Миди, Вилфранш сюр Мер, Сен Тропе, Италия, както и някои сувенири от Далечния изток;
+ 1922: Издаване на книги за декоративно изкуство в Тонкин, Индокитай;
+ 1925: Спечелва голяма награда на колониалното изложение в Марсилия и си сътрудничи с архитекта на Pavillon de l'Indochine, за да създаде набор от интериорни предмети;
+ 1952: Умира на 68 години и оставя голям брой картини и фотографии;
+ 2017: Неговата работилница за рисуване е успешно стартирана от неговите потомци.

СПРАВКИ:
◊ Книга “ЛА КОЧИНЧИН”- Марсел Бернаноаз - Хонг Дук [Há »„ ng Ä á »© c] Издатели, Ханой, 2018.
◊  wikipedia.org
Inside Смели и курсивни виетнамски думи са приложени в кавички - зададени от Ban Tu Thu.

Вижте още:
◊  CHOLON - La Cochinchine - Част 1
◊  SAIGON - La Cochinchine
◊  BIEN HOA - La Cochinchine
◊  BIEN HOA - La Cochinchine
◊  THU DAU MOT - La Cochinchine
◊  КОЧИНЧИНА