Видове МАРТИАЛНИ ИЗКУСТВЕНИ УЧИЛИНИ чрез ФЕВДАЛНИ ДИНАСТИИ

Посещения: 644

    По време на еволюцията на човечеството от древната средновековна история мощни империи на Изток (Монголия, Китай, ...) или на Запад (Рим, Гърция,…) винаги са искали да завладеят бедните страни в или извън региона, за да задоволят тяхната идеология на монархията.

    Също така в историята на еволюцията в новата и съвременната история цивилизованите западни страни с научни изобретения (електричество, пара, кораби, оръжие) намериха начините си да нахлуят в развиващите се страни на Изток и да ги използват като колонии, за да служат на демокрацията и капитализма.

    По време на еволюцията, Виетнам [Виетнам] стана цел на нахлуванията „да бъдат цивилизовани“.

    Ето защо, Виетнамска цивилизация беше засегнат от много цивилизации от Китай, Япония, Индия, Европа, САЩ.

    От етнически групи, които са заимствали китайски език и култура, за да развият културата на нацията през средновековната история, в съвременната и съвременната история (от края на 19 век), Виетнам [Виетнам] преминаха да използват латински скриптове в света на Китай¹ в Източна Азия: Нам [Нам] (Виетнам), Донг (Южна Кореа), Yamato (Япония),….

    От древна средновековна до модерна история (докато френската армия наложи контрола си над Виетнам в края на 19 век), традиционната образователна система във Виетнам [Виетнам] беше дълбоко повлиян от конфуцианските основи за хиляди години история.

    Следователно, за да се обучи управляващата класа, за да се подпомогне защитата и развитието на феодалните династии, методът на обучение, използван в Виетнам [Виетнам] да намериш таланти не се различаваше от китайския модел.

    Опитвайки се да разберем по този въпрос, можем да преминем накратко през основното съдържание, както следва:

    Виетнамската нация скоро помисли за образователни методи, за да подбере човешки ресурси и да използва талантливи хора за наследяване на династията или за власт и политически промени.

    При избора на военни водачи за феодалния двор имало два метода:

    - първи метод се избира въз основа на лични приноси и заслуги или членове на императорското семейство. Хората, избрани по този метод, не са преминали през обучение. Този метод е използван преди 16 век.

    - втори метод е професионално обучение. Членовете на императорското семейство, които са били военни ръководители, ще бъдат обучени за официално повишаване в училищата за бойни изкуства. Джан Во [Giảng võ] Училището е първото училище по бойни изкуства по това време.

    Джан Во [Giảng võ] Вградено е училище Трън [Голо] Династия (1253). Това беше място за военните водачи и имперските членове да практикуват бойни изкуства за подбора. От тази школа по бойни изкуства е написан Военният наръчник, който е учебникът, базиран на преживявания на реални бойни полета.

    Следователно, по време на време бяха открити много известни изброени генерали Трън [Голо] Династия.

    Всяка династия обаче имаше свои собствени селекции. От рано Le [Круша] Династия (986), подборът на воините се основаваше само на физическа годност (здрави тела) или изпълнения (изпълняване на бойни изкуства).

    - Le [Круша] династията имаше свой начин на подбор. До царуването на Льо Дю Тонг [Lê dụ tông] (Името на ерата е Бао Тай [Bảo Thái]), селекции, симулиращи тези по време на управлението на Дуонг, Тонг, Тхан [Ường, tống, thanh] (Trinh Cuong's [Trịnh cường] царуване), следвайки международния метод по времето, използвано от Китай, силна страна с влияние в голяма област, особено в Източна Азия (Япония, Корея, Виетнам).

    След това започнаха първите изпити по бойни изкуства Джан Во [Giảng võ] Училище през 1721 г. (втората година в царуването на Бао Тай [Bảo Thái]). Викаха се мандарини гяо ту [Giáo thụ] (мандарини, отговарящи за образованието в град), който следи обучението по бойни изкуства за мандарини със специфична учебна програма, наречена Военна класика.

    До царуването на Льо Дю Тонг [Lê dụ tông] (1721), че новият метод на преподаване се използва за всички, по начин, който днес наричаме социализация. Vo hoc [Võ học] така, кабинетът за изучаване на бойни изкуства (в столицата Thang Long [Thăng Long]) беше под контрола на отговорна мандарина.

    Оттогава се определят правилата и наредбите за състезанията по бойни изкуства, толкова строги, колкото за подбора на мандарини за литература.

    Докато състезанието по литература беше организирано в три нива „Thi Huong, Thi Hoi, Thi Dinh”[thi hương, thi hội, thi đnhh] (провинциален изпит, митрополитски изпит, имперски съдебен изпит), състезанието по бойни изкуства се проведе само на две нива. Първото ниво беше Така че [Sở Cử] (Thong Huong [Thi Hương]); второто ниво беше Bac cu [Bác cử] (Thi Hoi [thi Hội]).
Конкуренцията беше толкова строга, че поетът Тран Те Сюонг [Trần Tế Xương] имаше трудности при изпитите си. Той възкликна:

В продължение на осем години той не можеше да не наруши правилата за проверка [Tám năm không khỏi phạm trường quy].

    Правилата се прилагаха строго както за литература, така и за състезания по бойни изкуства. Таблица с регламенти обикновено може да се види извън училището, за да могат кандидатите да знаят. Х. Огер записва съдържанието на правилата, но Хан Ном [Хан Ном] дървесният блок беше твърде малък, за да се коментира (Фигура). Що се отнася до състезанието по бойни изкуства, първото правило беше да не носите никакви книги. Въпреки това, понякога книгите се копираха на малки везни върху корите на семената на джакфрута (в наши дни студентите използват и малките копия, наречени фао [изневяра на изпити]).

ЗАБЕЛЕЖКА:
1: LÉON VANDERMEERSCH, Le nouveau monde sinisé, Париж: Seuil, 1985.
◊ Изображение - Източник: Nguyễn Mạnh Hùng в „Kỹ thuật của người An Nam“ (Техника du peuple Annamite) на Х. Огер в Ханой (1908 -1909)

БАН ТУ ЧЕ
11 / 2019

Вижте още:
◊  Войници и пушки