Lý Toét в града: Съобразяване с модерното през 1930 г. Виетнам - Част 2
Посещения: 670
ГЕОРГИ ДЪМТОН
... да продължи ...
Фонг Хоа
За по-добро разположение Lý Toét като характер и карикатура, нека първо да ви дам кратка информация за Фонг Хоа. За първи път се появява в Hà Nội през 1932 г., това списание постига известност скоро след това, когато е превзето от Нгуен Тонг Там, по-известен с неговия nom de plume от Nh Lint Linh, Част от експлозията на quốc ngữ. публикации, които се провеждаха през 1930-те години, Фонг Хоа е публикуван седмично за следващите четири години, като излиза последният му брой през юни 1936 г.8 До юли 1933 г. вестникът вече съобщава за седмичен тираж, надхвърлящ десет хиляди, което свидетелства за огромна популярност, която се дължи отчасти на забавния и иновативен формат и неговото съдържание.9
Страниците на Фонг Хоа отразява динамичната градска среда, която подхранва читателската й публика, съчетавайки елементи от актуални новини с модни съвети, хумор, илюстрация и литература под формата на сериализирани кратки истории и романи. Той също така въведе такива новости като кръстословици (вижте Фигура 1), свързване на точките игри и цветни по номер картинки, които разкриват бидените изображения.10 Този текст и изображения са подкрепени с реклами, които сами отразяват панорамата на нови продукти и търговски услуги, които стават все по-достъпни и достъпни за растящия градски среден клас. Всичко от най-новите дрехи в европейски стил до цигари, патентни лекарства, автомобили и туристически услуги бяха съчетани с литературата и илюстрациите на седмицата. По този начин самото „модерно“ съдържание на списанието беше изрично свързано с модернизацията, присъща на продуктите и продавачите, които се предлагат за продажба.
Фонг Хоа намлява Нгай Не (установени в 1935) изразява желание както да предостави изход за литературните усилия на своя редактор и ядро от писатели и илюстратори и да послужи като отговор на отдавна създаденото списание за колаборационист, Нам Фонг [Вятър от юг].11 Редактиран от франкофилския неотрадиционер Фам Куин, Нам Фонг (1917-1934) представлява щам на неоконфуцианството, който се опитва да приложи политически и социално консервативните елементи на тази идеология към бързо променящото се виетнамско общество от 1920-те и 1930-те години.12 Виетнам Фонг'с очевидно парадоксална подкрепа на модерното, като популяризира това, което мнозина смятат за конфуцианистко минало, извлече огън от Фонг Хоа'с редактори, които многократно се стремяха да докажат, че конфуцианството не съответства на променящите се времена.13 Когато дългогодишното Нам Фонг окончателно прекратява публикуването през 1934 г., Фонг Хоа'с редакторите радостно написаха некролога си.
Lý Toét и карикатура
Lý Toét за първи път се появи на страниците на Фонг Хоа на 26,1933 май XNUMX г., когато го откриваме да наднича правоъгълна и кръгла отгоре улична водна въртележка, чудейки се на такава странна погребална стела (вижте Фигура 2).14
Въпреки че това е първият път, когато забележителното селище на чадъри е било идентифицирано по име, карикатурната фигура вече се е превърнала в редовна черта в списанието, макар и под друго име.15 Този архетипен характер не е продукт на отделен индивид, а обща форма, използвана от различни илюстратори. Наистина, Фонг Хоа периодично кани своите читатели да подадат Lý Toét илюстрации и шеги, както и тези, които бяха публикувани, излъчваха създателите им заглавие за приноса им, както и понякога награда от някакъв вид.16 По този начин Lý Toét героят може да се разглежда в някакъв смисъл като отразяващ известна популярност менталит. Той беше израз не на тясното виждане на един-единствен социален коментатор, а на чувствата, страховете и надеждите на по-широко сечение на грамотната виетнамска общественост.
Въпреки че са представени многобройни илюстратори Lý Toét за Фонг Хоа, това разнообразие от художници не винаги е ясно очевидно. Колкото и да се различаваха общите стилове на донорите, Lý Toét и неговите отличителни черти трябваше да бъдат изобразени в подобни и лесно разпознаваеми форми. Като молба от 1933 г. за Карикатури на Lý Toét напомни на потенциалните сътрудници: „[A] е за всички Lý Toétспецифични характеристики, тези които вече сте запознати. "17 По този начин той винаги е бил показван с шапката, дългата туника и панталоните, предпочитани от селските господа. Той никога не е бил без чадър - обикновено, макар и не винаги, черно - което функционираше като маркер за състоянието на селото му, дори когато го определяше като аутсайдер на сложната градска сцена. Той споделено мустатено лице, понякога повече, а понякога не толкова добре поддържан. По този начин той беше незабавно разпознаваем, независимо дали е директно идентифициран в надписа или не.
Lý Toét беше емблематично за ново явление във виетнамската журналистика, това на карикатурата. Въвеждането на карикатура на страниците на Фонг Хоа и евентуалното появяване на Lý Toét по всяка вероятност беше продукт на Nh Lint Linhизследване във Франция през края на 1920 - те и началото на 1930 - те години. През това време Nh Lint Linh беше изложен на френската традиция на карикатурата, която, особено след Френската революция, служи като средство за ухапване на социални и политически коментари. Nh Lint Linh изглежда е повлияно по-специално от новосъздадения (1915) дневник Le Canard Enchaine [Окованата патица], която беше известна с използването на карикатура, за да коментира редица актуални събития.18 Докато френската традиция на карикатурата беше силно политическа, но въпреки това някои карикатури през Фонг Хоа предложи сатиричен коментар на политическите личности на деня, Карикатури на Lý Toét самите те избягват откровен политически коментар, като вместо това избират социална и културна критика. Това се отрази и на двете Lý Toétособеният капацитет като икона на културните сблъсъци и факта, че Вестници на виетнамски език, особено на север, бяха обект на тежка цензура, правейки политически коментари под каквато и да е форма рисковано предложение в най-добрия случай.19
- традиция на карикатурата, трансплантиран във Виетнам от Nh Lint Linh и вероятно други, намерили плодородна почва поради редица причини. Първо беше неговата новост, особено в контекста на света на Виетнамски печатни медии, която въведе много елементи, взети от западните вестници. Второ беше нейният хумор, от време на време политически, но по-често сатиричен размисъл върху обществото и културата, в която са живели читателите. Скоро след въвеждането на карикатурата, като Марр е отбелязал: „[С] артонистите използваха този нов носител до значителен критичен и сатиричен ефект. Добрите карикатури понякога излизаха на първа страница, безспорно помагаха за продажба на документи. Карикатуристите разработиха визуални стереотипи, за да представят френския чиновник, виетнамския мандарин, водача на селото [т.е. Ле Тоет], вестернизираната млада жена, експлоатирания селянин и много други. "20 В действителност, Lý Toét като фигура на карикатура се вписва перфектно в страниците на Фонг Хоа, който от предния му капак до последните страници беше пълен с карикатури и карикатури, изобразяващи всичко от международни политически фигури - Хитлер и Мусолини - и съвременни вътрешнополитически и културни дейци - Trần Trọng Ким намлява Нгуен Ван Там- за родови представи на социални типове, включващи не само Lý Toét, но и редица други, като Марр подсказва.
Трето, и донякъде парадоксално, значителна част от привлекателността на карикатурата се крие във факта, че визуалната и говоримата сатира вече имат дълга история във виетнамската култура. През вековете виетнамците са развили мощна способност да изхвърлят фигури от всички слоеве на живота, макар и не по-ефективно от помпозни или некомпетентни служители. Те често се подиграват в широка гама от народни приказки. Сметки за кариерата на Trạng Quỳnh [Master Quỳnh], проницателен литерат от по-ниско ниво, който постоянно усъвършенства политическите и икономическите елити, бяха само най-известните в тази важна традиция. Други приказки в тази жилка са съсредоточени върху фигурата на Trạng Lợn [Master Pig], който представяше съдебния служител като глупак и проследяваше много нещастия, в които неговата глупост и наивност винаги успяваше да го спаси и от време на време го превръщаше в невероятен герой.21 Петър Зиноман е посочил, че литературният критик Ван Тъм вижда силни паралели между Trạng Lợn намлява Червенокоса Ксуан, централният герой в Vũ Trọng Phụng'с Тъп късмет, който по подобен начин намери успех, въпреки (или може би заради) неговото невежество.22
Въпреки че елитните социални фигури са били най-често сатиризирани в народни приказки или други устни традиции, те понякога са били възпламенявани визуално, макар и косвено, под формата на дървесни блокове на различни животни използван за представяне на света на хората. Най- използване на животни намлява животинско общество Разбира се, да подкрепя хората е било средство, чрез което да се коментира по начин, достатъчно косов, за да бъде разбран, без да изглежда, че директно атакува фигури на авторитет. Във всеки случай представянето на дървени блокове на официални лица или социални елити като конкретни животни беше ветеринарно друго средство, чрез което да се предложи онова, което може да се определи само като карикатури. Нещо повече, подобни изображения на дървени блокове дори се появяват на страниците на Фонг Хоа, макар и в актуализиран вид, като например изобразяване на „Сватба на плъховете"(вижте Фигура 3), който смеси модерното (автомобили, звукозаписи и западно облекло) с традиционното (фойерверки, сватбен банкет и почит към нечии родители).23
В крайна сметка може би не е изненадващо, че местните културни елементи като тях би трябвало да бъдат важна, макар и понякога фина, част от такива съвременни списания като Фонг Хоа. Тези елементи отразяват произхода на селото на поне някои градски писатели от 1930-те години на миналия век и реалността, че повечето жители на града са били скорошни трансплантации от селища и като такива биха оценили хумора, който резонира със собствените им културни преживявания, дори ако нейният произход понякога е бил закрит.24 Следователно, Lý Toét и по-широката сфера на карикатурата, на която той представлява само малка част, трябва да се разглежда не като изцяло извънземна и вносна форма на изкуството, а по-скоро като сливане на два потока хумор: френската традиция на политическата карикатура и отдавна установената виетнамска традиция на устна и визуална сатира.
Крайна причина за обжалването на Фонг ХоаЕ илюстрации —Бот в Lý Toét карикатури и в други карикатури - може би са били способността им да изобразяват движение и движение. Много от тези карикатури включваха множество кадри, показващи последователност от събития, които читателят може да проследи от началото им до тяхното заключение. Някои от тях бяха сравнително ясни два панела „преди и следПоследователност, докато други включваха три или повече кадъра и показваха серия от събития, почти като движещо се изображение. Много от тези карикатури изобразяваха опасностите от съвременния градски живот, показвайки тези опасности в серия от изображения: млади мъже разбиват велосипедите си над три кадъра; човек върви покрай, дълбоко в разговор, в два кадъра, а след това пада в отворен шах в третия.25 Дори многото Фонг Хоа илюстрациите, които се състоят от изображения с един кадър, могат да покажат движение, тъй като те предполагат усещане за това, което ще се случи след това: Lý Toét ще бъде ударен от влак, Lý Toét на път да му откраднат обувките и други подобни. Движението по този начин представено на отпечатаните страници на Фонг Хоа предполага бързината, промяната и динамиката на градската модерност. Тези изображения също подражават в известна степен на новия носител на филма, който става все по-популярен в Ха Нộи в началото на 1930-те години.26
… ПРОДЪЛЖИ …
7. Полезна кратка скица за кариерата и участието на Nhất Linh в Phong Hóa може ли да намери в Nguyễn Văn Ký, „Град, който си спомня“, в Ханой: Град на изгряващия дракон, Сеорж Бударел и Нгуен Ван Кю (Ланъм, MD: Rowman and Littlefield, 2002), 35-37; вижте също Крег Локхарт, „Счупено пътуване:„ Отиване във Франция “на Ньот Лин, История на Източна Азия 8 (декември 1994): 73-134; също Джеймисън, Разбиране на Виетнам, 113-114.
8. Джеймисън, Разбиране на Виетнам102.
9. Фонг Хоа, 28,1933 юли 3 г., стр. 34; Nguyễn Văn Ký, „Градът, който си спомня“, XNUMX. Nguyễn Văn Ký оценява читателските цифри за Фонг Хоа от около 15,850 XNUMX и за Нгай Не от 7.850. Nguyễn Văn Ký, La Societe Vietnamienne,
10. Първата кръстословица например се появи на 17,1933 март XNUMX г. ( 15) под заглавието “Xếp Chữ Ô” [лит. „Поставете буквите в полетата“] и включете подробно обяснение как функционират подобни пъзели. След това кръстословиците бяха редовен елемент в страниците на Фонг Хоа.
11. Двата документа се припокриват за кратко през 1935 г., но Нгай Не продължи да публикува след Фонг Хоа приключи на следващата година.
12. Хю-Там Хо Тай, Радикализмът и произходът на виетнамската революция (Кеймбридж, Масачузетс: Harvard University Press, 1992), 49г.
13. „Tự Lực Văn Đoàn“, Фонг Хоа, 2,1934 март 2 г., т.XNUMX.
14. Фонг Хоа, 26,1933 май 5 г., стр. XNUMX.
15. За повече информация относно ранните въплъщения на Ле Тоте, вижте Нгуен Ван Кю, La Society Vietnamienne,
16. Например, вижте молбата за вноските на Lý Toét в Фонг Хоа, 15,1933 декември 6 г., стр. XNUMX. Дейвид Марр посочи, че новият свят на публикациите създаде форум не само за читатели, но и за писатели и илюстратори, както и страниците на Фонг ХоаПодобно на тези на много други списания в този период, често представяше приносите на читателите (Мар, „Страст към съвременността“, 261).
17. Фонг Хоа, Декември 15,1933, стр. 6.
18. Нгуен Ван Ки, „Град, който си спомня, “ Детайлно проучване на произхода на Fora, вижте Лоран Мартин, Le Canard омагьосва на Les Fortunes de la vertu: Histoire d'un journal satirique 1915-2000 [Окованата патица или късметите на добродетелта: История на сатирично списание, 1915-2000] (Париж: Flammarion, 2001), особено глави 1 и 2. Фора по-общ преглед на френската традиция на сатиричната карикатура, вж. Робърт Джъстин Голдщайн, Цензурата на политическата карикатура във Франция на XIX век (Kent, OH: Kent State Univeisity Press, 1989); Дейвид С. Кер, Карикатура и френска политическа култура, 1830-1848: Чарлз Филипон и илюстрираната преса (Оксфорд: Clarendon Press, 2000).
19. По този начин карикатурите на Ле Тоте не могат да се възприемат като раждане във Виетнам на съвременна политическа критика, каквато е била наблюдавана на места като Индонезия, макар и малко по-късно през века, както Бенедикт Андерсън е описал. Бенедикт Андерсън, „Карикатури и паметници: Еволюцията на политическата комуникация при новия ред,”В Политическа власт и комуникации в Индонезия, изд. Карл Д. Джексън и Лучиан У. Пий (Беркли и Лос Анджелис: University of California Press, 1978), 286-301 г.
20. Марр, „Страст към съвременността”, 261-262.
21. Пример за приказка Trạng Lợn може ли да намери в Hữu Ngọc, Скици за портрет на виетнамската култура (Hà Nội: Thế Giới Publishers, 1998 г), 761-764; за повече обсъждане на този елемент от виетнамската народна сатира, вижте страници 616-618.
22. Петър Зиноман, въведение към Тъп късмет, от Vũ Trọng Phụng, изд. Петър Зиноман, прев., От Nguyễn Nguyệt Cầm и Peter Zinoman (Ан Арбър: University of Michigan Press, 2002), 13г.
23. Фонг Хоа, Декември 1,1933, стр. 1.
24. Относно появата на голямо градско население в Ханой, вижте Zinoman, въведение към Тъп късмет, 7; вижте също Крег Локхарт и Моник Локхарт, въведение към Светлина на столицата: Три модерни виетнамски класики (Куала Лумпур: Oxford University Press, 1996), 9-11. Няколко от Фонг Основните писатели на Hóa са рога в селските райони, въпреки че е трудно да се установи по-точен отчет за демографията на авторите на докладите.
25. За примери на анимационни филми за катастрофи на велосипеди вижте Фонг Хоа, 29,1934 септември 1 г., стр. 13,1933; и 8 октомври XNUMX г., стр. XNUMX; за карикатура на капака на шахтата, виж Фонг Хоа, Август 18,1933, стр. 13.
26. Sec, например, Nguyễn Văn Ký, La Societe Vietnamienne, 181-191, в която се отбелязва, че в Ханой са били показани над петстотин филма между 1937 и 1938 година.
Вижте още:
Ý Lý Toét в града - част 1
Ý Lý Toét в града - част 3
Ý Lý Toét в града - част 4
Ý Lý Toét в града - част 5
БАН ТУ ЧЕ
11 / 2019