ТАЙ НИНХ - Кочинчина
Посещения: 440
МАРСЕЛ БЕРНАНУАЗ1
I. Физическа география
Провинция на Тайнин [Тей Нин] има повърхностна площ от около 450.000 XNUMX хектара и е ограничена на север и запад от Камбоджа, на юг от провинциите на Джадин [Гия Джун], Чо Лон [Чо Лон] и Танан [Тан Ан] и на изток от Сайгон [Sài Gòn] река. Земята е разбита само един вълнообразен, планината наречена „Нуи Ба Ден”[nui Bà Đen], Височина 1.000 метра, най-високата точка в Кочин-Китай.
хидрография
Водните пътища на провинцията са Сайгон [Sài Gòn] реката и [Vàm Cỏ] река с нейните притоци, главната от които са реките (рач) Чай Бак [Cái Bạc], Сок Ом [Сок Ом], и Тайнин [Тей Нин]. Тези водни пътища позволяват на лодки с малък тонаж да пътуват дотам Ло Върви [Ще отида] на реката Чай Бак [Cái Bạc], и към Бен Куй [Bến Củi] на Сайгон [Sài Gòn] река.
СРЕДСТВА ЗА КОМУНИКАЦИИ
Тайнин [Тей Нин] се обслужва с комуникации по вода чрез услуга за изстрелване между два месеца между Тайнин [Тей Нин] и Сайгон [Sài Gòn]. Освен това от многобройни автомобили, пътуващи по пътища от Тайнин [Тей Нин] да се Сайгон [Sài Gòn] и се обаждате на Годауха [Gò Dầu Hạ] и Трангбанг [Транг Банг]. Мрежата му от маршрути включва:
Два пътя:
- от Тайнин [Тей Нин] да се Сайгон [Sài Gòn], един от които, локалният маршрут 12, продължаван от колониалния маршрут 1, обслужва центровете на Трангбанг [Транг Банг] и Годауха [Gò Dầu Hạ]. Тайнин [Тей Нин] е на 99 км, Трангбанг [Транг Банг] 49 км и Годауха [Gò Dầu Hạ] На 60 км от Сайгон [Sài Gòn] по маршрута Сайгон-Пном Пен [Сай Гон-Пном Пен];
- Има два маршрута, водещи до Пном Пен [Пном Пен], колониалният маршрут 1 минаващ Годауха [Gò Dầu Hạ], и местния маршрут 13 от Тайнин [Тей Нин] който, в Соариенг [Соай Риенг], се присъединява към колониалния маршрут 1, водещ до Пном Пен [Пном Пен]. За да излезете от провинцията по който и да е маршрут, човек трябва да премине с ферибот, но това скоро ще бъде заменено с мост;
- Друг маршрут минава от Тайнин [Тей Нин] да се Кедои [Kẻ Đôi], село, разположено в подножието на Нуи Ба Ден [nui Bà Đen], На 15 км от Тайнин [Тей Нин]. Този маршрут разделя:
а) в маршрут, дълъг 8.700 км, водещ към подножието на планината, където пешеходна пътека ви води до пагодите, където ще намерите „Тъмната Дева”, Любим обект на поклонение;
б) в маршрут в процес на строителство, последван от пътека, която води до върха на Нуи Ба Ден [nui Bà Đen];
4. Местният маршрут 13, който се движи от Тайнин [Тей Нин] към Сайгон [Sài Gòn] река, и от този момент продължава към провинция Тудаумот [Thủ Đầu Một], много живописна, каквато е и маршрутът до Соариенг [Соай Риенг], случайно обикалящ горски район, пълен с игра;
5. Маршрут, дълъг 15 км, от Трангбанг [Транг Банг] да се Бунгбин [Бунг Бин], от което място в сухия сезон, има количка, первази на бреговете на Сайгон [Sài Gòn] река;
6. Маршрут, 1 км над град Трангбанг [Транг Банг], свързващ колониалния маршрут 1, с провинциалните маршрути на Чо Лон [Чо Лон].
Освен тези основни маршрути, провинцията има:
а) маршрута до Ксом Вин [Xom Vinh], павирана само за около 4 км, но може да се използва от моторни автомобили в сухия сезон, маршрут, минаващ през игрови район и позволяващ на човек да посети кулата на Чот Мат [Chột Mắt];
б) Тандиен [Тхан Диен] маршрут, близо до който е пагода, съдържаща идоли от някакъв археологически интерес.
II. Административна география
ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
Тайнин [Тей Нин], която е била само град (Phu) на провинция Джадин [Гия Джун], при правителството на Анамит, е образувано в провинция на 14 априлth 1862 г. от адмирал БОНАРД. Тази провинция е разделена на две дивизии, Тайбин [мирен] и Трангбанг [Транг Банг]; първият има болнична организация под ръководството на лекар, а вторият медицински пост при местен лекар.
НАСЕЛЕНИЕ
Тънката, населена само с 93.000 XNUMX жители, провинцията няма важни центрове освен главния си град, Трангбанг [Транг Банг] и Годауха [Gò Dầu Hạ], които са съответно на 100, 50 и 78 км от Сайгон [Sài Gòn]. Населението е съставено, както следва:
Анамити: 80707, камбоджани: 9457, Чам: 1110, брадички: 781, Мин Хуонг: 377, европейци: 87, индийци: 31; Общо: 92550.
III. Екомоционална география
Все още не е развита важна дейност. Главното богатство на провинцията се състои от земеделие и лов.
Всеки, който желае да премине през насажденията и да съдейства за разработването на продуктите, може лесно да получи информация за отглеждането на хевеята (гума) растение, захарна тръстика, араши (земя-ядки), както и производството на индиарума, рафинирането на захар и орехови масла. Те могат също така лесно да формират представа за ресурсите на провинцията по отношение на дърва за огрев и дървен материал за дърводелство.
ФАУНА И ФЛОРА
Без да навлизаме в по-подробни подробности, трябва да се обърне внимание на разнообразието от видове, които човек среща навсякъде. Насекоми, гущери, гризачи, елени, преживни животни, птици съществуват тук в голямо количество, сред които трябва да бъдат цитирани царският тигър, най-редките видове носорог и голямо разнообразие от катерици. Сред птиците се срещат калаото или рогата и орли. Сред насекомите голямо разнообразие от цицинкла (тигър бръмбар) и скарабеи и тези, известни с името на „Coq des Bois”, Които със своята бяла пухкавост имат вид на цвете.
Що се отнася до флората, това е основно представено от разнообразни папрати и множество разновидности на орхидеи.
IV. история
Официалните документи са напълно виновни, що се отнася до установяването на автентична история.
Към 1850 г. мандарин от анамит HUYNH DUONG GIANG [Huỳnh Đường Giang], който управлява провинцията, е нападнат от камбоджанците. Смятайки, че съпротивата му е безполезна, той, както и лейтенантът Чан Тонг [Чан Тонг], се самоуби. В негова памет беше издигната пагода Тра Вонг [Тра Вонг], а там всяка година се провежда възпоменателна церемония. В този период Аннамит от Анам, наречен DANG VAN DUA [Đặng Văn Đua], заселен в южната част на провинцията и основан Трангбанг [Транг Банг], където е издигнат храм за негова памет. По времето на френското завладяване, мандарина от Тайнин [Тей Нин], кръстен KHAM TAN TUONG [Khâm Tấn Tường], отказвайки да подаде, намери убежище в Фу Ан Отивам [gò Phú An] (село в Хао Дуок [Hào Đước]) и събраха заедно редица съмишленици. Те бяха разпръснати в схватка и тяхното поражение, съвпадащо със смъртта на Хан Тан Туонг през 1860 г., бележи края на съпротивата на Анамит.
Камбоджанците обаче под Шампа, поеха терена и тръгнаха напред Тайнин [Тей Нин], а на 7 юни 1566 г. в Труонг Вой [Trường Voi] влезе в контакт с френските войски, причинявайки загубата на капитан LARCLAUSE и лейтенант LESAGE, както и 8 подофицери и войници. След тази битка бяха изпратени подсилвания под командването на подполковник MARCHAISE. Втори годеж се състоя на 14 юни 1866 г. в Банг Гън [Банг Дун] (село в Хао Дуок [Хао Джук]). Това доведе до поражението на Шампа, но коства живота of Подполковник МАРХАЙЗ. Капитан BEXJAMEN и 13 подофицери и войници от 58-та рота на 3-таnd полк от морски пехотинци.
БАН ТУ ЧƯ
4 / 2020
ЗАБЕЛЕЖКА:
1: Марсел Жорж Бернауаз (1884-1952) - Художник, е роден във Валансиен - най-северният регион на Франция. Обобщение на живота и кариерата:
+ 1905-1920: Работи в Индокитай и отговаря за мисията при губернатора на Индокитай;
+ 1910: Учител във Далекоизточното училище на Франция;
+ 1913: Изучаване на местни изкуства и публикуване на редица научни статии;
+ 1920: Завръща се във Франция и организира художествени изложби в Нанси (1928), Париж (1929) - пейзажни картини за Лотарингия, Пиренеи, Париж, Миди, Вилфранш сюр Мер, Сен Тропе, Италия, както и някои сувенири от Далечния изток;
+ 1922: Издаване на книги за декоративно изкуство в Тонкин, Индокитай;
+ 1925: Спечелва голяма награда на колониалното изложение в Марсилия и си сътрудничи с архитекта на Pavillon de l'Indochine, за да създаде набор от интериорни предмети;
+ 1952: Умира на 68 години и оставя голям брой картини и фотографии;
+ 2017: Неговата работилница за рисуване е успешно стартирана от неговите потомци.
СПРАВКИ:
◊ Книга “ЛА КОЧИНЧИН”- Марсел Бернаноаз - Хонг Дук [Há »„ ng Ä á »© c] Издатели, Ханой, 2018.
◊ wikipedia.org
Inside Смели и курсивни виетнамски думи са приложени в кавички - зададени от Ban Tu Thu.
Вижте още:
◊ CHOLON - La Cochinchine - Част 1
◊ CHOLON - La Cochinchine - Част 2
◊ SAIGON - La Cochinchine
◊ GIA DINH - La Cochinchine
◊ BIEN HOA - La Cochinchine
◊ THU DAU MOT - La Cochinchine
◊ МОЯТ ТО - La Cochinchine
◊ TAN AN - La Cochinchine
◊ КОЧИНЧИНА