Кратка ИСТОРИЯ НА ВИЕНТИЧНОТО ПИСАНЕ - Раздел 1
Посещения: 993
Дони Трьонг1
Художествена школа към университета Джордж Мейсън
ВЪВЕДЕНИЕ
Целта ми за първото издание беше да обогатя Виетнамска типография, Публикувана през ноември 2015 г. като последната ми дипломна работа за магистър по изкуства в графичния дизайн от Художествена школа към университета Джордж Мейсън, тази книга бързо се превърна в съществено ръководство за проектиране Виетнамски диакритици.
Много дизайнери от типа използваха тази книга, за да им помогнат да разберат уникалните типографски характеристики на виетнамски. Те научиха фините детайли и нюансите на Виетнамска система за писане дори ако те не говорят или пишат езика. В резултат на това те спечелиха повече увереност в проектирането на диакритици, които играят решаваща роля за четливостта и четливостта на Виетнамски език.
Диакритичните белези са сигнали, които насочват читателите да разбират значението на определени думи. Без ясни и правилни акценти потокът текст може да бъде разединен и прекъснат. Без тях писмената комуникация се изкривява. Освен това първоначалното значение на текста е затъмнено.
От излизането на тази книга съветвам дизайнерите на шрифтове да разширяват шрифтовете си, за да поддържат виетнамски. При взаимодействието с тях придобих повече разбиране за проблемите и объркванията, пред които бяха изправени. Нямам нищо друго освен положителни и подкрепящи преживявания в работата с тях. Оценявам грижата и вниманието, което те отделяха при изработването на диакритични знаци за виетнамците.
За да покажа признанието си към общността на типа, преработих и разширих второто издание, за да осигуря по-полезна информация, да предоставя повече илюстрации и да разполагам с повече поддържани виетнамски шрифтове.
ИСТОРИЯ
от 207 BC да се 939 AD, управлението на няколко китайски династии оказа дълбоко влияние върху виетнамската култура и литература. В резултат на това длъжностното лице Виетнамски език е написано в Класически китайски (chữ Не) преди развитието на родния Виетнамски сценарий (chô Nôm) и приемането на Латинска азбука (Qunc ngữ)2.
CHXNUMXNHO
Под контрола на китайците през девети век правителствените документи на Виетнам са написани в наречени китайски идеографи chữ Nho (скрипт на учени), също посочен като канджи (Хан сценарий). Дори след като Виетнам обявява независимостта си през 939 г., chữ Nho е бил общият писмен език в официалните документи до началото на ХХ век. Chữ Nho и до днес се използва в калиграфски знамена за традиционни поводи като фестивали, погребения, лунна Нова година (Tet), и сватби. Макар че chữ Nho се държеше с голямо уважение - защото беше chữ Nho грамотността беше ключът към силата, богатството и престижа - виетнамските учени искаха да развият своя собствена система за писане, наречена chữ Nôm3.
CHỮ QUỐC NGỮ
Романизацията на Виетнамска система за писане започва през седемнадесети век, когато католическите мисионери трябваше да преписват писания за новите си новопокръстени. Като chữ Nôm използван само от елита и привилегированите, мисионерите искали да въведат религиозен текст на по-широко население, включително хора от по-нисък клас, които не биха могли да четат ном идеограми.
In 1624, Френски йезуит и лексикограф Александър де Родос започва мисията си в Кочинчина, където се среща с португалския йезуит Франсиско де Пина и научи виетнамски с удивителна скорост. В рамките на шест месеца Родос овладява езика. За съжаление, Пина умира при корабокрушение в Đà Nẵng година по-късно. Родос продължи мисията си и прекара дванадесет години в слушане на местните хора.
In 1651, шест години след като той напусна Виетнам, Родос публикува Dictionarium Annamiticum Lusitanum et Latinum и Linguae Annamiticae seu Tunchinensis Brevis Declaratio, Въпреки че публикациите му залагат основите на Quốc ngữ (национален език), Родос не е първият създател на романизацията. Творбите му са базирани на метода на Пина, който е вдъхновен от романизираната виетнамска система за писане на отец Жоао Родригес. Изобретението на отец Родригес е доразвито и подобрено от португалския йезуит Гаспар до Амарал, Португалски йезуит Антонио Барбоса, и френски йезуит Александър де Родос.5
In 1773, повече от 100 години по-късно, френски йезуит Пиер-Жозеф-Жорж Пиньо де Беайн публикувани Dictionaryrium Anamitico-Latinum на латински, ном скрипт и Quốc ngữ. В 1838, Епископ Жан-Луис Таберд последвани от Dictionaryrium Anamitico-Latinum, която се основаваше на работата на Пиньо де Беейн. Един от ранните осиновители на новата виетнамска система за писане беше Филип Бън, виетнамски пастор, живял в Португалия. През тридесетте си години в Португалия Бън е написал повече от двадесет и една книги Quốc ngữ, Неговото писане показва това Quốc ngữ беше започнала да се оформя.
За разлика от chữ Nôm, което изискваше задълбочено изучаване и практикуване, за да овладеят, новата система за писане на латиница беше пряка, достъпна и достъпна. Виетнамците биха могли да се научат да четат и пишат собствения си език след няколко седмици вместо години. Въпреки че Quốc ngữ направи възможно разпространяването на грамотността и образованието на голямо население, тя стана официалната система за писане чак в началото на ХХ век под френското колониално управление (1864-1945).
Възходът на писмената система, базирана на латиница, отвори вратата към образованието и печатни издания. Гиа Джун Бао (嘉定 報), първи вестник във Виетнам, издаде първия си брой в Quốc ngữ на 15 април 1865 г. Под директор Trương Vĩnh Ký и главен редактор Huỳnh Tịnh Của, Гиа Джун Бао изигра съществена роля за насърчаване на виетнамците да учат Quốc ngữ, Trương Vĩnh Ký е написал над 118 публикации, вариращи от изследвания до преписване на превод. През 1895г. Гиа Джун Бао пуснаха тези на Huỳnh Tịnh Của Đại Nam quốc âm tự vị, първият речник, написан от виетнамски учен за виетнамския народ.
In 1907, Виетнамски учени като Линг Ван Кан, Нгуен Куен, и Dương Bá Trạc отваряна Đông Kinh nghĩa thục, институция без обучение в Ха Nội, която да помогне за развитието на страната. При признаване на предимството на Quốc ngữ, която беше лесна за четене и писане, училището използва романизираната система за писане, за да публикува учебници, литературни произведения и вестници (Đăng cổ Tùng báo намлява Đại Việt Tân báo).
Приблизително през 1907 г. Журналист Нгуен Ван Вин отвори първата печатница и издаде първия независим вестник, наречен Đăng cổ tùng báo в Hà Nội. През 1913 г. той публикува Đông dương Tạp chí да се разпространява Quốc ngữ, И Nguyễn Văn Vĩnh, и Trương Vĩnh Ký бяха известни като кръстници на виетнамските вестници.
от 1917 да се 1934, Писател Фам Куин допринесе много важни есета за литературата и философията в собствената си публикация, наречена Nam Phong tạp chí, Превел е и много френски литературни произведения Quốc ngữ.
In 1933, образуването на Tự Lực Văn Đoàn (Самостоятелна литературна група) се похвали с дълбоки промени на виетнамската литературна сцена. Учените от групата, съставени от Nh Lint Linh, Хай Хонг, Зодия, Thạch Lam, Tú Mỡ, Thế Lữ, и Сюан Дию, популяризирана Quốc ngữ чрез ясното им, просто виетнамско писане. Те публикуваха два седмични вестника (Фонг хоа намлява Ngày не), модерна поезия и романи, без да се разчита на китайския класически текст.
Въпреки че френските и португалските мисионери създават романизираната система за писане, виетнамските журналисти, поети, учени и писатели се подобряват, усъвършенстват и правят Quốc ngữ в здрава, красноречива, цялостна система за писане. Днес Quốc ngữ, известен още като chữ phổ thông (стандартен сценарий), е официалната ортография на Виетнам6.
... продължете в раздел 2 ...
БАН ТУ ЧЕ
01 / 2020
ЗАБЕЛЕЖКА:
1: За автора: Donny Trương е дизайнер със страст към типографията и мрежата. Той получи своя магистър по изкуства в графичния дизайн от Училището по изкуство на университета Джордж Мейсън. Той е и автор на Професионална уеб типография.
◊ Удебелени думи и сепия изображения са зададени от Ban Tu Thu - thanhdiavietnamhoc.com
Вижте още:
◊ Кратка ИСТОРИЯ НА ВИЕНТИЧНОТО ПИСАНЕ - Раздел 2
◊ Кратка ИСТОРИЯ НА ВИЕНТИЧНОТО ПИСАНЕ - Раздел 3
◊ и т.н.